Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

Здесь есть возможность читать онлайн «Уильям Сароян - Един ден от залеза на света» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: ФАМА, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Един ден от залеза на света: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Един ден от залеза на света»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Романът „Един ден от залеза на света“, който излиза за първи път на български, е в голяма степен автобиографичен. Известният писател Йеп Мускат пристига в Ню Йорк след дълго отсъствие, за да подпише договор за нова пиеса. Погълнат от суетнята на големия град — срещи с продуценти и литературни агенти, изясняване на отношенията с бившата съпруга, разпивки със стари приятели и залагане на бейзболни мачове, — той мъчително търси път към помирение със себе си и тъжно осъзнава, че се намира на прага на своя творчески и житейски залез.

Един ден от залеза на света — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Един ден от залеза на света», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Защо свалиха табелата с надпис „Добре дошли в Америка“? — попита Ван.

— Вероятно се страхуват.

— От какво?

— Предполагам, че се страхуват някой да не им вземе хляба от ръцете.

— Хляба ли?

— Или тортата — рече Роузи.

— Близо си до истината.

— Ами много ясно. Хората ядат торта, нали?

— Всъщност Роузи е права. Те действително се тревожат не за хляба, а за тортата.

— Ако хората нямат възможност да дойдат да живеят тук, не могат ли да отидат някъде другаде и да започнат нов живот?

— Да. Могат да отидат на още няколко места. В Мексико и в две-три държави в Южна Америка, но не е същото.

— Ами американците? — попита Ван. — Ако поискат да отидат някъде, за да започнат нов живот, къде отиват?

— Всъщност доста американци заминават за Европа. Или по-скоро се връщат в Европа, но рано или късно отново се озовават тук.

— Защо? — попита Роузи. — В Америка ли е най-хубаво?

— Било е най-хубаво и вероятно си спомнят точно това.

— Сега не е ли?

— Америка е най-добрата от съвсем малко на брой страни. Струва ми се, че сега всички са почти еднакво бедни. Онова, което ни правеше почти велики, беше отказът ни да бъдем прекалено предпазливи. По отношение на каквото и да било. Сега сме крайно предпазливи.

— Човек трябва да бъде предпазлив — каза Роузи. — Всеки трябва да бъде предпазлив.

— Тази предпазливост убива душата. Така животът не е забавен.

— Човек трябва да е предпазлив, когато пресича улицата.

— За Бога, татко — рече Ван, — позволи ми да я фрасна, а?

— Роузи пак е права. Разумно е да бъдеш предпазлив, когато пресичаш улицата. Но не е разумно да бъдеш предпазлив по отношение на този, който идва към теб от другата страна на улицата. Това е нездраво.

— Кой идва от другата страна на улицата? — попита Роузи.

— Определено не е враг. Във всеки случай ние пристигнахме в „Палас“, хайде да влизаме.

Когато влязоха, филмът вече беше започнал. Салонът бе почти празен, но те заеха местата си на последния ред на партера. Оказа се, че това е някаква снежна феерия, очевидно съвместно постижение на половин дузина автори. Един навярно нямаше да може да скалъпи нещо толкова жалко. Такова нещо можеше да бъде единствено колективно творение. То беше фалшиво, истерично, дръзко, патетично, нелепо и непреднамерено очарователно. Децата много го харесаха. След пет-десет минути Ван попита:

— Какво ще кажеш, татко?

— Какво мисля за филма ли?

— Да.

— Мисля, че знаеш.

— Боклук ли е?

— Разбира се, но харесвам снега.

— Този сняг е истински, нали? — попита Роузи.

— О, да. Снимали са го на живо. Това вероятно е някъде по високите части на Сиера Мадре.

— Но актьорите не играят добре, нали? — каза Ван.

— Да. Актьорите играят като други актьори. Обаче е наистина чудесно. Много ми харесва.

— И на мен — обади се Роузи.

— Слаба работа — каза Ван.

— Да, но дори в нещо, което е слабо, също може да има някакъв неочакван смисъл и важност. Когато започне вариететната програма, ще отидем да седнем в някоя ложа.

Двамата лоши мъже и лошата жена се опитваха със снегоходки да се измъкнат с чанта, пълна с откраднати пари.

Не беше изключено да не успеят.

Но да бъде с децата си, да са до него, си беше чудесно преживяване.

След като филмът свърши, те станаха от местата си и бързо се преместиха в ложата вдясно от сцената. Отсрещната ложа бе заета от две млади съпружески двойки.

Музикантите седнаха по местата си и зачакаха края на кинопрегледа. Той беше за разни хора и събития, но всичко бе разкривено, защото те седяха отстрани и вместо образите от екрана виждаха музикантите.

— Интересен ми е барабанистът — каза Роузи, — обаче най-много харесвам тромбониста.

— На мене ми харесва диригентът — рече Ван. Този диригент добър ли е?

— Доста е добър.

— Колкото Тосканини ли?

— Не, и по всяка вероятност бие жена си.

— Ах, татко — каза Роузи. — Защо?

— Тя мрази музиката, а той разполага с малката си палка.

— Палката му служи за дирижиране, а не да бие жена си с нея.

— Имам предвид, че я бие при самоотбрана.

— Ти никога не си удрял мама, нали?

— Ван, луд ли си? — рече Роузи.

— Не, никога не съм я удрял, обаче тя ме удари няколко пъти с книга.

— С коя книга?

— Ами доколкото си спомням, с всяка, щом излезеше от печат.

— Защо, татко? — попита Роузи. — Защо е правила така?

— Тя нямаше лоши намерения. Беше нещастна.

— Какво искаше?

— Кой знае?

— Може би кукли?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Един ден от залеза на света»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Един ден от залеза на света» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Един ден от залеза на света»

Обсуждение, отзывы о книге «Един ден от залеза на света» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x