Фабио Воло - Първите утринни лъчи

Чудех се колко щеше да продължи тази игра и къде ли щеше да ме отведе.

Всяка жена би трябвало да срещне мъж, който да я хване за ръка и да я отведе към собствената й интимност. Мъж, способен само с прегръдка да сложи в ръцете ти цял един живот.

С него понякога се чувствам тромава. Иска ми се да бъда по-непринудена, ала се страхувам, че няма да успея да удовлетворя желанията му, точно както в началото не успявах да издържа на погледа му. В сексуално отношение никога не съм се чувствала на висота, но той ме води към нови нива на осъзнаване. Всеки път, щом изляза от дома му, прекарвам следващите дни в очакване да се върна възможно най-скоро.

Днес открих друга своя страна, която не познавах. Обикновено с Паоло говорим малко, докато се любим, дори почти никога не говорим, все едно се срамуваме. С него също мълча, понякога ми задава въпроси, но не отговарям, пренесла съм се другаде. Викам и се смея от удоволствие в друго измерение. Затова моите „да“ са в действията и в отдаването ми.

Днес, като се любехме, той започна да изрича вулгарни думи. Думи, които не мисля, че съм произнасяла някога в живота си. Докато изговаряше тези думи, гледах устните му и се възбуждах, чувствах ги удивително живи. От тях ме обземаше трепет. Устните и устата му са способни да ме накарат да приема всичко. Помоли ме да ги повтарям. Отначало не успявах, мислех, че ще ми бъде неприятно. После последвах потока от топли думи и се отпуснах по течението му.

Щом промълвих първата, усетих тръпка. Сега не успявам дори да я напиша, но в онзи момент съумях да я произнеса, да я извикам. И открих, че се възбуждам не само като ги слушам. Усещах в устата си вкуса на забраненото, докато ги виках с висок глас, освобождавах нещо скрито в мен. За пръв път в живота си крещях какво ми харесва да правя, как искам да ме обладаят, каква ми харесва да бъда. Крещях тайните, фантазиите си и доверявах желанията си.

Ирационално е, но в него се таи могъщество, което ме изкушава, разпалва и освобождава.

Обичам неговата увереност, неговата изтънченост. Увереността може да се дължи на опита, но изтънченост не се придобива. Тя е дар. Човек би могъл да се научи на любезност, на възпитание, на внимание и дори на деликатност, ала не и на изтънченост. Цялата му страст, цялата му увереност, цялата му красота не биха стрували нищо без неговата изтънченост.

С него не съм влюбена жена, но щастлива жена — да. Принадлежа му и нямам избор. Не съм изпитвала подобни чувства към никого в живота си. Нито един мъж не ме е обладавал така пълно, не ме е карал да се чувствам с разголена същност, както го прави той. Изпразвам се и после се изпълвам с „нас“ и в това „нас“ се крие най-истинската част от мен.

Колкото повече се любя, толкова повече имам желание да го правя. Той винаги ме отвежда до границата на възможностите ми, отвъд онова, което съм си мислела, че мога да понеса. Никога не я прехвърля, винаги остава стъпка назад, винаги на границата между върховния пик на удоволствието и началото на болката, в зоната, където удоволствието е така наситено, че съдържа сянка на страдание. Оргазмът, до който достигам с него, е дълбок, различен от тези, които съм познала досега и които мога да си доставя и сама. Всеки път е все по-силен. Сякаш увеличава способността ми да изпитвам наслада. Може би това се дължи и на факта, че отношенията ни не са определени и ми убягват. Само като се любим, го чувствам мой.

Срещаме се почти от месец, но на практика не знаем нищо един за друг. Той не ме пита за брака ми, за живота ми извън неговия апартамент. Поради това и аз правя същото. Когато си казваме „довиждане“, не знам дори ще има ли друг път. Всъщност разбрах, че точно чувството за нещо временно поражда в мен объркване, което води до експлозия на сетивата. Извън обятията му няма нищо сигурно. Може би това подхранва страстта и продължава да те кара да желаеш другия. Даже промъкването ми у тях, обзета от страх да не бъда разкрита, самото усещане за опасност и за нещо забранено, простъпката ми подхранваше желанието в мен.

Тези размишления са родени от жената, която той ме научи да бъда. Чудя се как ли е успял да я види. Може би тази жена е разкрила своето присъствие чрез трудно забележим детайл, чрез движение на ръцете, изражение на лицето. Веднъж го попитах как е отгатнал, че в мен съществува и това. Отговори ми:

— Кой ти каза, че съм го знаел? Ти си изненада дори и за мен.

Тези мои мисли не отслабваха любопитството ми към него и към живота му извън нашите срещи. За мен през онези дни не беше естествено да изляза от дома му и да се налага да се държа така, все едно не съществува. Затова понякога се отдавах на фантазии за нас двамата извън онзи апартамент. Представях си, че мога да споделя с него нещо по-ежедневно като разходка, вечеря, кино. Мисля, че за мен беше нормално да се опитвам да вкарам в границите на нормалното една така абсурдна връзка. Да й придам по-позната за мен форма. Затова един ден, най-неочаквано, без дори да се замисля, го попитах: