Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Обичам Нюкс, падам си по него, но просто е друг ден. Ден, в който бих предпочел на негово място да бяха Али или Амбър.

Когато се върнах вкъщи, не можех да спра да се усмихвам.

— Как беше — пита ме Мари, теглейки от джойнта си.

Оглеждам се наоколо. В квартирата цари ужасен упадък.

Препълнени пепелници, завесите спуснати, навсякъде се валят касети и плочи без обвивки. Явно купонът е бил умопомрачителен.

— Правихте ли го? Как беше? — настоява тя.

— Невъобразимо — отговарям.

— Мис Невъобразимо Доволство — усмихва се Мери.

— Виж, скъпа, ако и ти го беше правила с такъв невъобразим пенис и ти щеше да си така — казвам й.

— Хайде сега, по-подробно.

— Той е жесток с езика и пръстите. Искам да кажа, след като се отпусна и престана да се опитва да ми доставя удоволствие, след като престана да бъде толкова…

— Толкова изряден?

— Точно така, това е думата.

— Нали не си му…

Усмихнах се и кимнах, прехапвайки устни и потреперих от приятния спомен.

— Хедър! На втората среща!

— Не беше втората среща, а шестата. Това е второто чукане, както ти е известно.

— Продължавай.

— Разкрещях се като откачена, сигурно съм разбудила цял Лий. Беше абсолютно върховно. Толкова хубаво, че го повторих. Чувствах го чак в стомаха си. Много шантава работа. Първо си мислех, че му е по-голям от на Хю, но на вид бяха почти еднакви. Тогава стоплих, че Хю винаги ме е чукал, вкарвайки го наполовина, клетия му нещастник. Винаги бях толкова стегната с него. Той просто не можеше да ме отвори както трябва. А Лойд, Лойд ме разтваря, като че разчупва портокал. Бях толкова широка… можеше да вкараш цяла колона товарни камиони в мен.

— Егати късмета вадят някои… не, ти си го заслужаваш, мила, наистина. Просто завиждам. Направих го с един пич, друсан на кока тази нощ. Беше супер за него и кофти за мен. Толкова ужасно и механично — поклати унило глава тя.

Приближих се и я прегърнах.

— Нищо… случва се…

Тя се потърка в китката ми:

— Да, сигурно някой друг път ще стане…

Седим с Али и аз му казвам:

— Никога не съм бил толкова изплашен, Али. Може би трябва малко да позабавя темпото с тази връзка. Нещата стават твърде сериозни.

Али ме поглежда и поклаща глава:

— Ако смяташ да правиш нещо подобно, първо си помисли дали ти е нужно. Виждам те, когато си с нея. Ясно ми е какво изпитваш. Не го отричай!

— Да, но…

— Да, но какво? Не започвай да се държиш като глупак, освен ако няма нещо, което не знам. Ще чуеш хиляди „но“ и „ако“ от другите. Не се плаши от любовта, приятел, те точно това искат. Затова се разделят толкова много хора. Никога не се плаши от любовта.

— Може би си прав — казвам. — Искаш ли да изпържа малко яйца?

Проблемът с Лойд беше, че никога не се виждахме през седмицата. Това започна да ме дразни. През уикендите беше прекрасно, бяхме на екстази и правехме много любов. Ставаше голям купон. Но той изглежда отбягваше да се виждаме през седмицата. Един ден поставих ребром въпроса. Отидох у тях, без да се обадя предварително.

Когато влязох, вътре беше една вонлива дупка. По-зле и от най-лошите времена в квартирата на Мари.

— Просто през седмицата е съвсем различно, Хедър. Познавам себе си. Тогава не ставам за компания — опита се да ми обяснява той. Изглеждаше ужасяващо — изтощен, напрегнат, с черни кръгове под очите.

— Ясно — казах. — Излизаш ми с тези номера, че си влюбен в мен, но искаш да сме заедно, само когато се чувстваш добре, т.е. през уикенда. Велико.

— Не е така.

— Така е — чух се да повишавам глас. — По цели дни се затваряш тук, депресиран и отегчен. Правим любов само през уикенда, когато сме се надрусали с екстази. Ти си фалшиво копеле Лойд, емоционално и сексуално. Не се захващай с нещо, което не можеш да си позволиш в емоционален план. Не заявявай чувства, които са ти недостъпни  без дрога!

Усещам се виновна, че го нападам по такъв начин, защото му личи как ужасно се измъчва. Но съм бясна. Не мога да се спра. Искам връзката ни да продължи нанякъде. Искам да бъда повече с него. Нуждая се от това.

— Нищо не е фалшиво. Когато съм на екстази ставам такъв, какъвто бих искал да бъда. Тогава сякаш нищо не ми тежи, пада някакъв товар, всичко онова, с което светът тъпче шибаните ни глави изчезва. Когато съм на екстази, точно тогава ставам наистина аз.

— Тогава какво си в момента?

— Сега съм просто емоционална отрепка, отпадъчен продукт на един лайнян свят, който шепа кретени са направили за себе си, при това на наш гръб. Най-тъжното е, че те не могат да му се зарадват.