Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

— Изводът е, че Лойд не е Хю. Ти си свободна, привлечена си от този пич, който явно се прахосва. Няма работа, продава дрога, няма амбиция за нищо, а и приятелите му са бая странни. След света, от който идваш, сигурно изглежда страхотно съблазнително, но Хедър, не се впрягай чак до там. Като мине време, няма да ти изглежда толкова славно. Наслаждавай му се като на трип. Не давай прекалено много от себе си. Твоят проблем е в прекомерната ти щедрост. Задръж нещо и за себе си, Хедър. Иначе скоро ще разбереш, че продължават да те ограбват. Нищо няма да ти остане, мила. Едно нещо е да спечелиш свободата си, съвсем друго е да я задържиш.

— Ти си една цинична крава, скъпа.

— Просто се опитвам да бъда реалист.

— Да, права си. Точно в това е проблемът, че си права.

Беше прекрасно, просто много повече от всичко, което съм очаквал някога да изпитам. Беше любов, а не секс. Сексът просто задвижи колелото. Това бе чист любовен акт. Почувствах същността й, сигурен съм в това. Знам, че и тя е достигнала същото с мене, знам, че стигна до върха, както никога до сега през целия си живот, защото се разплака и се опита да скрие лицето си. Сигурно никога не се е чувствала така незащитена. Опитах се да я прегърна, но тя се отдръпна. Предполагам, че след сексуалните си проблеми с тоя пич, за когото е била женена, това е било едно огромно изпитание и ще има нужда известно време да остане сама. Слава Богу, че съм чувствителен и мога да разбера подобни неща. „Добре“, казах загрижено аз, „ще ти дам малко време да се опомниш“, прозвуча малко мекушаво, но беше единственото нещо, за което успях да се сетя. Отидох в хола и пуснах „Скотспорт“ — Хибс срещу Абърдийн.

Тя се държа малко хладно и дистанцирано след това и после се прибра у тях. Предполагам, че просто имаше нужда от повече време, за да осмисли всичко. Записах една касета с Боби Уомак от колекцията на Шон и я занесох на мама и татко.

Беше кошмарно. Още първият опит да го направим излезе провал.

Най-ужасното бе, че бях толкова близо до края. С Хю изобщо не можех да се доближа до там, така че нищо ново. Бях почти до върха, но знаех, че няма да го достигна и се разревах от фрустрация. Онова егоистично копеле Лойд не можа да направи нищо друго, освен да се изпразни и да се катурне настрани, а после цял ден да обикаля наоколо с глупашката си усмивка, дрънкайки хипарски щуротии и гледайки футбол по телевизията.

Трябваше да се махна.

Този път, беше дори по-добре от първия, и за двама ни. Първият път, без да се усетя, съм прекофтил работата. Тя ми каза как е било за нея. Дойде ми като шок. Сигурно се беше получило така, защото наистина си падах по нея и мислех, че от първия път зависи как ще потръгнат нещата. Първото чукане винаги е една голяма въпросителна в началото на всяка връзка, когато става дума за някого, на когото държиш и наистина обичаш. Веднъж като се преодолее този момент просто можеш да се отпуснеш и вече спокойно да се отдадеш на правенето на любов. Нещата, които правиш, преди да започнеш, също си идват на мястото. Странно, никога не изпитваш притеснение да го вкараш на някое съвсем непознато гадже, а ласките или примерно лизането малко не ти идват присърце. Трябваше да глътна малко екстази преди първия с Хедър. Значи Екстазито е чудесно, когато не познаваш някой, задръжките падат и сексът с непознати става прелест. Ако си влюбен в някой, бариерите обаче трябва да падат сами, така че разните му химикали не би трябвало да имат значение. Нали? Точно това исках да обсъдя с Нюкс като дойде.

Направих чай, свих един тлъст джойнт и пуснах онова видео на „Орб“ с делфините. Исках да задържа емоцията, за да мога, когато се доверявам на Нюкс, да е истинско. Джойнта е страхотно як и след минута се появява Нюкс. Пускам моята касета с любовните парчета: Марвин, Ал Грийн, Дъ Гопс, Боби Уомак, Ди Анлийз, Смоуки, Дъ Темптейшънс, Отис, Арета, Дион и Дъсти. Направо ме разтапят. Просто, ако вземеш всичко това и го пренесеш в собствения си живот, трябва да си по-зле и от умрял кон, за да не се изпълниш от вибриращи емоции. Наистина.

— Как е, мой човек — усмихва се Нюкс.

— Радвам се, че дойде, защото исках да ти редя нещо.

— Да?

— Просто исках да те питам, дали ще дойдеш с нас в Макдърмът Парк утре вечер за младежкия турнир. Али ще ни закара.

— Не, не ми се занимава с разни клубни турнирчета по билярд… между другото, как вървят нещата с онова гадже, а Лойд?