Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

— Гаджето, хълмът на Артур — напомням му.

— Да, та… тя си мисли, само защото е на екстази, че съм някой романтичен пич. Стигаме до хълма, поглеждам я право в очите и казвам, че точно там и в този момент искам да правим любов. Тя е навита и се започва. Разливаме се един по друг над целия град, направо жестоко. Лошото е, че след десетина минути се скапвам. Става ми едно отвратително и напрегнато, старата история като те отпусне дрогата. Страшна работа. Както и да е, не исках нищо друго, освен да й го вкарам и да свършвам с цялата работа по най-бързия възможен начин. Така и направих. Гаджето хич не беше зарадвано, но нямах изход. Затова, не бързай да го наричаш любов. Става дума за още един вид забавление. Провери дали усещането остава в ежедневния живот, тогава го определяй. Любовта не е само за уикенда.

— Там е работата, Нюкс, че всеки ден си сменям бельото и си го мия старателно.

Нюкс повдигна вежди и се усмихна.

— Значи е любов — каза той и добави. — Поне от твоя страна. А какво е положението при нея, приятел?

— Лойд. Никога не съм си и помисляла, че ще си падна по някой с подобно име — казвам на Мари.

Мари изглежда уморена. Тя ненавижда работата си, а днес е още вторник. В спад е и е напълно разнебитена. Казва, че иска да има някакъв живот и извън уикенда, но не може да устои на изкушенията през почивните дни. На всичкото отгоре онова, което й се предлага всеки работен ден от девет до пет, определено не може да натежи на везните.

— Да, какво ли не се случва — изпъшква разсеяно тя.

— Проблемът с Лойд е — продължавам аз с пълното съзнание, че я отегчавам до болка, но не мога да спра, — че той изглежда не иска нищо.

— Всеки иска нещо. Той иска ли те? — пита Мари, правейки опит да се съсредоточи върху мен. Много ми е мила.

— Струва ми се — усмихвам се аз. Квартирата е в ужасно състояние. При този спад у Мари сигурно й изглежда още по-кошмарно. Смятам да я изчистя след малко.

— Кога смяташ да спиш с него? — пита тя — Време е да го направиш като хората.

— Не знам. Чувствам се доста особено с него. Някак неопитна и нервна.

— Какво се чудиш, ти си си такава — отсича Мари.

— Не забравяй, че имам пет години брак — отвръщам.

— Именно! Ако си живяла с един и същи мъж в продължение на пет години и той не те е чукал дори задоволително, това е същото като да нямаш никакъв опит. Ако сексът се превърне в безсмислен ритуал, не означава нищо и не носи нищо, тогава с чисто и просто нищо, все едно че не си го правила. Много от мъжете са чекиджии, просто защото нямат нищо против лошия секс, но за жена, лошият секс е далеч по-лошо нещо от липсата на секс.

— Какво би могла да знаеш ти за лошия секс? Ти, Мис Велика Секс Изпълнителка. Нали при теб няма празно?

— Знам повече, отколкото би могла да предположиш. Помниш ли, като малки се майтапехме за бригадата „чук и беж“? Е, това още го има. Преди няколко седмици срещнах един наистина готин пич, много добре сложен, на около двадесет и пет, двадесет и шест. Бяхме в „Хип-Хоп“. Екстазито беше жестоко и атмосферата много настройваща за любов. Както и да е, направо бях пометена от всичко това и се оказах с него на хълма на Артур. Оплетохме се един в друг и изведнъж той нещо се стегна, стана странен, вкара ми го и свърши на момента. Дори не ме изчака. Остави ме сама горе, на хълма. Наблизо мина някакъв идиот с клатушкаща се походка и кучето му дойде да ме души, докато изплаквах сърцето си. Внимавай с твоя човек, да не излезе някой химически роман. Полека. Не бързай.

— Знаеш ли, Лойд ми пусна оня ден едно от по-малко известните парчета на Марвин Гей. Казва се „Парче глина“. Текстът е, че всеки иска да направи от другия парче глина, да му придава каквато си иска форма. Лойд изглежда не е такъв. Хю още от самото начало се опитваше да ме моделира. Всичко, което казвах, мислех или правех, беше ограничавано и контролирано от собствените му възгледи, мании или идеологии, които се простираха от „революционния социализъм“ до „изграждане кариерата на мениджъра“. Също имаше и някакъв вид борба, определена, разбира се от него, която диктуваше модела на нескопосните ни животи. Не ни оставаше време да бъдем просто човешки същества. Лойд е различен. Той се интересува от мен. Слуша ме. Не се смее или присмива на това, което казвам, не ме прекъсва или оборва непрестанно на всяка пума или ако го прави, поне знам, че е чул какво му казвам. Когато с нещо ме предизвиква, не ме кара да се чувствам подиграна, омаловажена или покровителствана.