Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Бал е с една глава по-нисък от мен, но и той е тежка категория, както си трябва. Шортхенд си пада малко слабак, но той пък е майтапчията в групата. Рикси вече не е с нас както преди. Бяхме винаги четиримата, а сега всъщност сме само тримата. Копелето и сега е постоянно с нас, но не се забърква, не е един от нас, ако разбирате какво искам да кажа.

— Рикси — започна да го майтапи Бал, — напоследък си нещо като шибания бял гълъб на мира, а?

Направо скъсахме копелето от бъзик.

Брус Стърджис пристигна както обичайно, петнадесет минути по-рано в съвещателната зала. Пусна диапроектора и провери един по един диапозитивите за яркост и яснота на изображението от всяко място в облицованата с дърво, миришеща на застояло зала. Доволен, Стърджис се приближи до прозореца и се вгледа в строящата се насреща нова административна сграда. Работите по основата продължаваха безкрайно, но веднъж щом приключеха, сградата много бързо щеше да се извиси в небето, променяйки градския хоризонт поне за няколко поколения. Ето, те поне оставят нещо зад себе си, помисли си той.

Мислите му бяха прекъснати от пристигането на другите. Първи влезе Майк Хоторн, следван от пълния с енергия Барни Дрисдейл, с когото бяха изкарали много приятно предишната вечер, пийвайки и заговорничейки в „Белия дом“, близо до Трафалгар. В малкия, претъпкан бар, посещаван главно от служителите на близкото южноафриканско посолство, те посветиха доста време на предстоящата среща. Бари тайно му намигна и започна да пуска весели закачки към началниците на отдели, заемащи един след друг местата си около голямата, полирана дъбова маса. Както обикновено, Сър Алфред Уудкок пристигна последен и тромаво зае председателското място. През главата на Брус Стърджис премина една мисъл, която винаги го навестяваше, докато Сър Алфред сядаше там: ИСКАМ ДА СЪМ НА ТВОЕТО МЯСТО.

Шумът от разговорите моментално секна. Известно време след това гласът на Барни продължи да боботи сам в тишината.

— О… извинете, Сър Алфред — изрече високо той.

Усмивката на Сър Алфред издаваше нетърпение, но едновременно с това излъчваше някакво бащинско чувство на опрощение, което само Барни бе способен да предизвика у него.

— Добро утро, джентълмени… днес сме се събрали главно, за да обсъдим предложения нов бъдещ пазарен хит „Теназадрин“… всъщност, очакваме Брус да ни обясни, защо точно този продукт трябва да бъде новия хит. Брус — кимна към него Сър Алфред.

Стърджис стана, усещайки силен вътрешен импулс. С показна самоувереност, напук на студената, намръщена физиономия на Майк Хортън, той включи диапроектора. Скапаният Хортън се занимаваше с промоцията на някакво лекарство за язвички в устната кухина. „Теназадринът“ просто щеше да помете такива дребни глупости. Брус Стърджис вярваше в своя продукт, дори повече от това — Брус Стърджис вярваше в Брус Стърджис.

— Благодаря ви, Сър Алфред. Джентълмени, ще се опитам да обясня, защо ако не заложим на този продукт, компанията ще изпусне шанс във фармацевтичния бизнес, който се явява вероятно само два-три пъти за един човешки живот.

След което, Брус Стърджис стори именно това. Хортън усети как хладната сдържаност в стаята започна да се топи. После забеляза разбиращите кимания и надигащото се одобрение, и почувства, че устата му пресъхва. Прииска му се да обърне един гълток от прехваленото си лекарство за язвички в устата — един продукт, който явно щеше да продължи да чака своя ред още много, много дълго време.

Много е горещо с тия шибани скиорски очила. По принцип това им е кофтито. Направо не ми се мисли. Точно тия обаче се оказаха най-скапаните, на които съм попадал. Бяхме проучили много добре мястото, а също и навиците на всеки от семейството. Няма как да не му го призная на Шортхенд — винаги провежда наблюденията много точно. Макар тия копелета от покрайнините да не са най-трудния обект за разучаване. Те са хора на навика и никога не се отклоняват от него. Дано нещата си останат така още дълго време, защото това е положително за бизнеса. Какво беше казала Маги Тачър по въпроса — „Каквото е добро за бизнеса е добро за Великобритания“. Май беше нещо подобно.

Кофтито в цялата работа беше, че точно скапаната женска отвори вратата. Аз играех ударната група, така че я праснах право в лицето и тя излетя навътре в къщата, падна тежко и започна да се гърчи в кървища. Тя дори не издаде звук, нещо да изпищи или каквото и да е друго. Влязох и затворих вратата. Тя продължаваше да лежи просната там. Изглеждаше толкова жалка. Това направо ме вбеси, нали разбирате? Бал се наведе и сложи бръснач на гърлото й. Тя постепенно дойде на фокус и започна да схваща какво се е случило. Очите й направо щяха да изхвърчат от окървавената й мутра. Тя придърпа полата под коленете си. Това още повече ме вбеси. Сякаш бяхме дошли заради нещастната й путка или бяхме някакви извратеняци.