Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

— Скапано копеле! — изкрещя той след дразнещо поклащащия се гръб на автобуса. Продължи да върви с усилие напред.

Когато пристигна в болницата, усети, че нещо не е наред. Беше просто проблясък, някакво моментно усещане за беда. Сигурно, всеки бъдещ баща изпитва такова чувство, помисли си той. Изведнъж отново почувства същото притеснение.

Нещо лошо се беше случило. Но какво можеше да е то? Вече е двайсети век. Такива неща не се случват в наши дни. А освен това, помисли си той, тук е Великобритания.

Дъхът на Боб почти секна, когато видя жена си на леглото. Независимо, че очевидно бе силно упоена, тя продължаваше да вие. Изглеждаше ужасно.

— Боб… — изви тя.

— Мери… какво става… спокойно… всичко е наред… къде е бебето!

— Имате малко момиченце, здраво малко момиченце — каза сестрата неубедено и без ентусиазъм.

— Не ми дават да го видя, Боб, не дават да прегърна бебето си — скимтеше Мери.

— Какво става тук! — изкрещя Боб.

Друга сестра се появи зад гърба му. Тя имаше продълговато, измъчено лице. Приличаше на човек, видял нещо ужасно и необяснимо. Поведението на професионалист, което се опитваше да разиграе, й стоеше толкова убедително, колкото лъскав фрак на изпаднал скитник.

— Има някои отклонения… — каза тя бавно.

Още не е сменила скапаната ключалка. Просто много добре знае какво ще й се случи, ако го направи. След като се чупих, запазих връзката с ключове от вонящата й дупка. Казах, че се нуждая от собствена квартира. Така беше най-добре. Все пак, запазих ключа, за да мога да наглеждам малкия от време на време. Няма нищо по-естествено от това. Явно беше чула да отключвам и като влязох, ме изгледа с онзи неин шантав поглед. Малкият, слава Богу, е тук и се измъкна иззад нея.

Тя продължава да пуши пред него. Поне четиридесет ги изгаря на ден. Кофти навик. Много мразя някоя фуста да пафка. При пичовете изглежда някак различно, но на жените им стои вулгарно, особено на младите. Не говоря точно за бившата. Тя и без това няма много на какво да се радва в този живот, така че не бих й забранил удоволствието. Младите гаджета с цигара обаче ми изглеждат твърде курвенски. Освен това, има и здравна страна на проблема. Точно така й казах последния път, като се видяхме. Предупредих я да не пуши пред дребния. Трябва да се мисли и за здравето, по дяволите, така й казах. Все едно нищо.

— Малкият има нужда от нови обувки, Дейв.

— А? Ще му купя тогава — казвам й. Вече престанах да й давам пари. Ще му купи от най-евтините, а останалите ще похарчи за цигари. Не съм толкова будала.

Малкият ме зяпа.

— Как е малкият ми мъж, а? — викам.

— Добре — отговаря той.

— Добре? — продължавам аз. — Какво точно значи това? Целувчица за татко?

Той се приближава и ме млясва сладко по бузата.

— Така, момчето ми — казвам аз, разрошвайки косата му. Май скоро ще трябва да престана с тези целувчици. Вече доста е пораснал за такива неща. Тия глезотии могат да го направят мекушав или още по-лошо — да обърне някой ден резбата. Не е естествено някак. Обръщам се към нея:

— Оня шибан педал, да не би още да се върти край училището?

— Не, не мисля.

— Ами, ако чуеш нещо, веднага да ми кажеш. Няма да позволя някакви перверзни откачалки да се моткат край сина ми, нали моето момче? Нали разбра какво трябва да правиш, ако някой те закачи в училище?

— Да го ритна в ташаците! — отговаря той. Аз се засмивам и го разигравам малко на бокс. Тежичка ръка вади за такъв дребосък. Същински бащичко ще стане, само оная да го гледа добре и да се грижи, така да се каже.

Мамка й. Доста апетитно изглежда днес. Гримирана, курдисана.

— Среща ли имаш с някой, а? — питам.

— Не точно сега — надува се тя.

— Тогава сваляй шибаните си бикини.

— Дейв! Не говори така. Не пред Гари — казва тя и сочи малкия.

— Да, хубаво. Виж какво, Гари, вземи тези парички и иди си купи малко бонбони. Ето ти и ключовете от колата, с този се отваря вратата. Седни вътре и ме чакай. Няма да се бавя. Трябва да кажа някои работи на майка ти. Това е само за възрастни.

Малкият пич, клатушкайки се се измъква с мангизите и тя започва да ми прави номера.

— Не искам — казва тя.

— Хич не ме интересува какво искаш и какво — не — казвам й аз. Никакво уважение не проявява тая жена. Това й е проблемът, нещо като дефект на характера. Тя прави онази шибана нейна физиономия, но сваля бикините си и се отправя към спалнята. Свалям я на леглото и започвам да я целувам. Пъхвам езика си в този гаден пепелник, устата и. Разтварям краката и лесно се намествам между тях. Кучката се е подмокрила като гъба отдолу. Започвам да клатя. Просто ми се иска да се изпразня и да се махам оттам, да сляза долу в шибаната кола. Проблемът е, че всеки път като й го вкарам, не мога да свърша… и пак ми се случва за пореден път. Да бях помислил преди това. Тя направо се разтапя. Тя дето не искаше да го прави, просто полудява, а аз, аз не мога да свърша.