Саския Сарджинсън - Близначките

— Джуди — вика й Изолта.

Жената трепва и се обръща, оставя джинсите да паднат. Понечва да тръгне, сякаш решена да се прибере. Но после променя намерението си и се обръща към Изолта, вирнала брадичка с непроницаемо изражение.

— Какво искаш?

— Да поговоря с теб за момент. — Изолта отваря портата. — Моля те.

Джуди кимва любезно и се отдалечава. Изолта тръгва след нея към кухнята. Джуди се навежда и вдига детето от кошарка за игра. Притиска го до гърдите си като предпазен щит и поглежда към Изолта.

— Е? Нямам много време. — Тя хвърля многозначителен поглед към градината. — Виждаш, че съм заета.

Главата на детето увисва назад. То разсеяно се усмихва, чертите му се гърчат и треперят. Пръстите му стискат ризата на майка му, дърпат я и я отварят, откриват тънката извивка на ключиците й, бялата й гръд.

— Няма да ти отнема много време. — Изолта скръства ръце, после ги отпуска надолу. — Току-що видях Джон.

Джуди поглежда към сина си, приглажда с нежни пръсти косата му назад от потното чело.

— Джуди, какво е станало? Защо Джон е… Какво е направил?

— Теб какво те засяга? — Джуди поглежда нагоре, притиска детето още по-силно към себе си. — Вие не бяхте тук.

Изолта поема дълбоко дъх.

— Трябваше да заминем, след като мама умря — отвръща кратко тя.

Джуди поклаща глава, извръща очи встрани.

— Говореха за вас през цялото време. Изи това, Виола онова. — Засмива се кратко, тъжно. — Татко им каза, че са много тъпи, задето си мислят, че сте им приятелки. Каза, че сте прекалено изискани за тях.

Изолта примигва. Джуди я е излъгала; усеща как гърдите й се стягат от гняв.

— Каза ми, че нямаш братя близнаци.

— Ами нямам, нали? — Джуди се навежда, за да върне детето обратно в кошарката. Краката му се подгъват под тялото и то заплаква. Тънко, задавено виене. — Вече не. Майкъл е мъртъв.

Изолта здраво стисва облегалката на един стол.

— Какво? — Не е сигурна, че думата е прозвучала наистина.

Джуди я гледа, без да мига.

— Джон. — Произнася името му така, сякаш не се побира в устата й.

— Не знам… Не знам какво имаш предвид.

— Разбира се, двамата не бяха на себе си. Бяха пияни.

Джуди приближава и Изолта вижда топченца спирала върху бледите й мигли, сухите прашинки, които се ръсят, подобно на пърхот, от брадичката й. Плътта върху бузите й прилича на маска.

— Няма да каже за какво е било всичко — обяснява тя с нисък равен глас. — Можеш ли да повярваш? Сбиването. Наръгването с нож. Караницата. Джон твърди, че не си спомня нищо от случилото се. — Тя поглежда към Изолта. — Но е наръгал Майкъл. Уби собствения си брат.

Все едно някой я е ударил в стомаха. Загубата на дъх. Въртящата се наоколо стая. Изолта преглъща, свежда очи надолу, измърморва някакво съжаление, без да осъзнава какво точно казва.

Единственото й желание е да излезе час по-скоро от тази стая, далеч от безизразното лице на Джуди, от спомена за Джон и Майкъл като момчета, застанали горди със своя улов, с умрели риби в ръцете.

— Хайде, Ви — казва тихо Джон. — Помогни ми да нахраним поровете.

Изолта и Майкъл не вдигат поглед от масата — забиват клечки кибрит в една дъска за крибидж 9 9 Вид игра на карти. — Бел.ред. .

— Котките са по-добри — възразява Изи. — Те имат душа… не като кучетата, които само вървят по петите на хората.

Гласовете им ни следват в неподвижния въздух. Чувам смеха на Изи.

Муцунките на поровете са притиснати към жиците, малките им очички блестят. Бутам един морков през мрежата; усещам подръпването, докато животинчето го поема с острите си зъби. Джон стои наблизо, ръката му докосва моята.

— Ви — казва той със странен, дрезгав глас. — Искаш ли да ми бъдеш гадже?

Думите му увисват във въздуха. Треперя от задоволство и притеснение. Какво да отговоря? Не зная какъв е правилният отговор, знам само, че желанието да съм с него е болезнено силно.

Кимам нетърпеливо, усмивката ми цъфва широко върху устните.

Той взема ръката ми в своята грапава длан и пръстите ни се притискат едни в други. Неговите са груби и топли около моите.

По-късно повтарям думата насаме — „гадже“. Непозната и вълнуващо зряла. Всичките ми чувства намират израз в нея. Изи и Майкъл не знаят. Ние не искаме да им казваме, двамата само ще ни се подиграват, ще ни дразнят и ще ни залагат капани.

— Това е само между мен и теб — казва Джон. — Да оставим другите двама извън него.

Имам си гадже. Джон е моето гадже. Нарича ме Ви, което звучи нежно и топло като въздишка. Вълнението ме държи будна през цялата нощ; когато си мисля за него, преливам от удоволствие.