Саския Сарджинсън - Близначките

— Как се нарича това създание? — Луси наднича през рамото й.

— „Съфолк пънч“ 1 1 Порода коне. — Бел.ред. . — Изолта прокарва пръст по снимката. — Красив е, нали? Не са останали много от неговия вид.

— Страх ме е от коне — признава Луси, — предпочитам да ги гледам от разстояние.

Беше лято, когато се натъкнаха на жребеца. Кората на дърветата се пукаше. Въздухът беше пълен със злато и аромат на мъх и кора. Те, разбира се, бяха избягали от училище. Четиримата се мотаеха безцелно из гората в горещата петъчна сутрин и започваха да огладняват. И го откриха.

Пасеше на една поляна. Не носеше хомот. Когато ги чу, вдигна глава и се втренчи в тях. Между очите му се спускаше тънка бяла ивица. Размаха пясъчно-жълтата си опашка, за да прогони мухите, които бръмчаха около топлата му кожа.

— Спокойно, момче — подвикна му тихо Джон.

Майкъл прошепна, придвижвайки се напред с разтворени ръце и цъкайки с език:

— Да го върнем обратно.

Джон се движеше изключително бавно в един лъч светлина, пристъпваше безшумно.

Конят силно потръпна, замахна напред със задния си крак, после удари по земята с него, размята опашка напред–назад. Виола се стегна, преглътна.

— Просто някаква муха го притеснява — измърмори Джон. Спря от едната страна на животното, плъзна ръка нагоре, за да го докосне по врата.

— Бързо — подхвърли през рамо той. — Изи, дай колана си.

Джон доближи уста до муцуната на коня, задуха лекичко в разширените му ноздри. Конят наостри уши напред, но остана неподвижен, докато Майкъл прехвърляше колана около шията му и го закопчаваше. Трябваше да го стегне на най-външната дупка.

— Искате ли да го яхнете? — Майкъл едва забележимо кимна с глава.

— Без юзда? — Изолта погледна към копитата с размер на чиния, после към голия гръб на коня. Хълбоците му стърчаха над главата й.

— Ще го държим. Няма да те нарани. — Джон опря страна до шията на животното.

Устата на Изолта беше пресъхнала. Тя допря длан до жребеца, усети пулса в задната част на корема му, дълбочината на сърцето му. И сякаш чу гласа на коня, бавния му ритъм. Сложи стъпало на свитата ръка на Майкъл, пръстите му леко докоснаха глезена й. Той я повдигна отдолу и тя впи пръсти в гривата на коня. Плъзна единия си крак през гърба му, успя да го възседне. Майкъл й кимна одобрително и бузите й внезапно пламнаха; тя вирна брадичка, за да прикрие червенината си. Виола се покатери отзад. Притисна се плътно към гърба на сестра си, обгърна кръста й с ръце.

Джон и Майкъл вървяха от двете страни на коня, стиснали колана. Жребецът, изглежда, нямаше нищо против да тръгне с тях, движеше се с дълги спокойни крачки. Виола и Изолта се поклащаха едновременно в ритъма на премерените стъпки. Гласът на Виола, напяващ стара детска песничка, заглъхваше в рамото на Изи.

Изолта не се страхуваше. Искаше да задържи момента: миризмата на коня, топлината му върху кожата си; тежестта на дъха на Виола върху рамото си; провлечената плъзгаща се стъпка на момчетата; равномерното потракване на копитата. Всичко беше свързано. Нищо извън него нямаше значение. Искаше й се вечно да се движи по този начин. Но губеше мига още докато се докосваше до красотата му.

Излязоха от гората и стигнаха до равни ниви, рехава трева и пасящи овце. На асфалта неподкованите копита на коня не вдигаха почти никакъв шум. Наоколо кръжаха чайки, в устата си Изолта усещаше солен щипещ вкус. От височината, на която седеше, можеше да надзърне над морската стена, да види белите гребени на прииждащите вълни. Отзад приближи самотна кола, син форд кортина, шофьорът смени скоростта с металическо стържене. Заобиколи ги отдалеч и отпраши с пълна скорост в далечината. Конят размърда едното си ухо и продължи хода си.

Тъй като бяха избягали от училище, не смееха да отидат до фермата, не можеха да рискуват да се обясняват на възрастните. Спряха с коня при първата нива. Виола и Изолта наполовина паднаха, наполовина се плъзнаха от гърба на жребеца и се приземиха тежко. Момчетата затвориха портата зад животното, спуснаха резето. Останалите коне изцвилиха към новодошлия. Той мързеливо навлезе във високата трева, сякаш в море, опашката му оставяше следа сред големите бледи листа.

По-късно Изолта продължаваше да усеща мириса му по ръцете си. По кожата на дланите й бяха полепнали пот и мръсотия. Тя разтърка ръце и изтърси образувалите се малки черни кравайчета кир, сякаш разкъсваше гума между пръстите си.

— Завърши ли материала?