Саския Сарджинсън - Близначките

Мама също издуха едно кръгче дим. Люк я гледаше, димът продължаваше да струи от двете страни на устата му. Тънките му пръсти задърпаха струните на китарата.

— „О, бейби, бейби, какъв див свят…“ — Протяжният му глас се издигна, треперещ като птица. Изолта ме срита под масата, кимна с глава към вратата. Щом се озовахме навън, вдъхнахме дълбоко от свежия въздух и изпръхтяхме от смях. Изи вдигна глава и зави като вълк, думите на песента зазвучаха като дълго провлечено стържене:

— „Бейби, ооооооу, какъв оууууу див свят!“

— Шшшт. — Сръгах я, поглеждайки назад.

Отворихме вратата на караваната; на едната стена бяха разположени пейка, малка маса и миниатюрна мивка. На пода се виждаше куп смачкани дрехи. Един опънат кожух разкриваше вътрешността си: бозава козина, втвърдена от мръсотия. Подушихме наоколо. Въздухът беше тежък, пропит с миризма на мухъл, подсладен с ужасната воня на сандалово дърво. Около пластмасовите рамки на прозорците пълзяха ронещите се пипала на плесента. Над главите ни висеше платформа с матрак; едва виждахме крайчеца на навит на руло спален чувал.

— Ето къде правят секс — обяви Изолта.

— Прекалено са стари за секс — дръпнах я за ръкава. — Хайде. Да вървим, бейби.

Не ни отне много време да стигнем с колелетата до плевните в края на блатото. Докато карахме през фермата, до слуха ни долиташе шумът от удрянето на дърво в дърво. Момчетата се дуелираха с дълги пръчки. Прицелваха се, сякаш държаха саби, нападаха и замахваха. Пръчките свистяха из въздуха. Пляс! Дървото влезе в контакт с ръката на Джон. Той изохка и тежко стовари оръжието си върху рамото на Майкъл.

Изи и аз захвърлихме колелетата и седнахме на ниската стена, ограждаща фермата, за да гледаме. Момчетата не дадоха знак, че ни познават, и продължиха боя със саби. Изглежда, бяха почнали преди доста време. Лицата им бяха зачервени и влажни, кичурите коса лепнеха по кожата им. Двамата налитаха един към друг, стъпалата им се плъзгаха и отстъпваха напред–назад през черната пръст и парчета слама. Докато ги гледах, отбелязах наум, че Майкъл е малко по-висок и по-тежък. Около него се носеше друг вид енергия, която превръщаше косата му в див ореол. Биеше се с агресия, ударите му бяха заредени с повече тежест. Но Джон имаше бързи крака. Отбягваше ударите и танцуваше като боксьор.

Денят беше безоблачно син, свеж от соления вятър, долитащ откъм морето. Треперехме, свити в анораците си, пъхнали ръце дълбоко в джобовете, и чакахме. Откъм една купчина се разнасяше миризма на животинска тор. Над нея се виеше лек облак пара. Забелязах, че сивата сянка покрай удареното око на Джон не е изчезнала и че обувките му се бяха развързали. Гледах разтревожено как хлопат около стъпалата му; знаех, че в един момент ще се спъне в тях и ще полети към земята.

В двора влезе трактор с полепнали буци кал по големите гуми. Мъжът в кабината отвори вратата и се надвеси навън.

— Хей, вие, разкарайте се!

Джон и Майкъл спряха, дишайки тежко, отпуснаха пръчките встрани. Погледнаха нагоре към мъжа, а Майкъл вирна брадичка и му показа среден пръст.

— Можеш ли да ни накараш?

Отблъснахме се от стената и хукнахме след момчетата, които летяха като стрели по баира към реката. Изостанах, докато се промъквахме под една ограда от бодлива тел и преодолявахме поляна с крави. Дробовете ми свистяха; полето ставаше все по-стръмно. Изглежда, губех контрол над стъпалата си, спъвах се в туфи гъста трева, уцелих едно кравешко лайно точно по средата. Не смеех да погледна назад. Бях сигурна, че фермерът ни преследва. Страхът изпълни устата ми с истеричен смях.

Докато тичахме през полето, кравите неохотно се отместваха, навели ниско широките си глави и извили очи нагоре. Една от тях тромаво тръгна към мен, пръхтейки през широко разтворените си ноздри. Беше достатъчно голяма, за да спре светлината: стена от мускули, кости и козина. Безпомощно погледнах към останалите трима, които бяха в безопасност до портата. Бях хваната в капан, дишах тежко. Кравата ме изгледа с безразличие. Направи още една стъпка напред, наведе тежката си глава и очите ми се спряха върху лигавата й влажна сива муцуна и рогата, избили между ушите й. Отстъпих назад. Тя изпръхтя, насочи рога към мен. Стиснах очи и размахах ръце.

— Разкарай се! — изревах. — Разкарай се!

Отворих очи и видях изцапаната й задница да се полюшва нагоре по хълма.

Изи стоеше с момчетата от другата страна на портата, облегнала лакти на най-горната греда. Бяха се скупчили един до друг и се смееха. На мен, осъзнах: аз бях смешната. Отидох при тях, страните ми пламтяха. Бързо погледнах към Изи. Но тя отметна коса, по лицето й се изписа оживена усмивка, докато очите й гледаха към Джон. И тогава усетих друг вид паника: губех почва под краката си.