Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Отпи от чая си, приятно горещ и връщащ му усещането за чистота, и продължи да чете. Бомбикс бе на път да напусне дома на Харпията отвратен, когато през вратата се втурна друг образ: Епицена, която хлипащата Харпия представи като своя осиновена дъщеря. Епицена бе млада жена, от чиято разтворена роба се показваше пенис. Тя настояваше, че с Бомбикс са сродни души в разбирането си и на мъжкото, и на женското начало. Призова го да се наслади на хермафродитското й тяло, ала първо да я чуе как пее. Очевидно под впечатлението, че притежава ангелски глас, тя започна да лае като тюлен, докато Бомбикс не избяга от нея със запушени уши.

В този момент Бомбикс видя за пръв път високо върху хълм по средата на града да се издига замък от светлина. Пое нагоре по стръмните улици, водещи към него, докато не бе привикан към тъмен вход от мъжко джудже, което се представи като писателя Тщеславен. Имаше веждите на Фанкорт, навъсеното изражение на Фанкорт и високомерния му маниер. Предложи на Бомбикс легло, „тъй като чух за големия ти талант“. За ужас на Бомбикс, в къщата имаше окована с вериги млада жена, която пишеше на бюро с извит сгъваем капак. В огнището лежаха нажежени до бяло железа за жигосване, към които бяха закачени фрази от ковано желязо като „твърдоглавест лапнишаран“ и „цветистоизлиятелно сношение“. Тщеславен, който очевидно очакваше Бомбикс да намери ситуацията забавна, обясни, че възложил на младата си съпруга Подобие да напише своя книга, за да не го закача, докато той твори шедьовъра си. За беда, както обясни Тщеславен, Подобие нямала никакъв талант, за което трябвало да бъде наказана. Той измъкна едно от железата за жигосване от огъня и Бомбикс избяга от къщата, сподирян от ужасните писъци на Подобие.

Бомбикс забърза към замъка от светлина, където се надяваше да открие убежище. Над вратата бе изписано името Фалос Импудикус, ала никой не отговори на чукането на Бомбикс. Той заобиколи замъка, надникна през един прозорец и видя плешив гол мъж, застанал над трупа на златно момче, чието тяло бе осеяно с рани от нож и всяка от тях изпускаше същата сияйна светлина, каквато струеше и от зърната на гърдите на Бомбикс. Еректиралият пенис на Фалос бе съвсем прогнил.

— Здравей.

Страйк стреснато вдигна поглед. Пред него стоеше Робин в тренчкота си, с порозовяло лице и разпусната златисточервеникава коса, сияеща на ранната утринна светлина, която нахлуваше през прозореца. Едва в този момент Страйк осъзна колко е красива.

— Защо си дошла толкова рано? — чу се да я пита.

— Исках да разбера какво става.

Тя съблече палтото си, а Страйк отклони поглед и сам се скастри наум. Естествено, че ще му се види красива, като се появи така неочаквано, когато съзнанието му бе запълнено от образа на плешив гол мъж, изложил на показ болния си пенис…

— Ще пиеш ли още един чай?

— С удоволствие, благодаря — отвърна той, без да вдига очи от ръкописа. — Дай ми пет минути, искам да дочета това…

И с чувството, че се гмурва в септична яма, той отново се потопи в гротескния свят на „Bombyx Mori“.

Докато Бомбикс се взираше през прозореца на замъка, вцепенен от ужасната гледка на Фалос Импудикус и трупа, внезапно се озова сред тълпа от раболепни слуги с качулки, които грубо го потътриха вътре в замъка и го съблякоха гол пред Фалос Импудикус. До този момент коремът на Бомбикс беше станал огромен и както се виждаше, той бе готов да роди. Фалос Импудикус раздаде прикрито злокобни заповеди на слугите си, които оставиха наивния Бомбикс с впечатлението, че ще е почетен гост на пиршество.

Към шестима от героите, които Страйк бе разпознал — Конкубина, Паразита, Резача, Харпията, Тщеславен и Импудикус — сега се присъедини и Епицена. Седмината гости седнаха на дълга маса, върху която имаше грамадна кана с димящо съдържание, както и празно плато, достатъчно голямо да побере човешко тяло.

Бомбикс пристигна в залата и установи, че за него няма място на трапезата. Гостите се изправиха, приближиха го с въжета и го плениха. Беше овързан, проснат върху платото и разпорен. Оказа се, че растящото у него е кълбо свръхестествена светлина, което бе изтръгнато и заключено в ковчеже от Фалос Импудикус.

Разкри се, че съдържанието на каната е витриол, с който седмината нападатели обилно поляха още живия пищящ Бомбикс. Когато най-сетне замлъкна, започнаха да го ядат.

Книгата завършваше с описание как гостите напускат замъка и си споделят спомени за Бомбикс без никакво чувство за вина, като оставят зад себе си празна зала, още димящите останки от трупа на масата и ковчежето със заключената светлина да виси над него като лампа.