Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Как тогава…?

— Ти си браниш твоите източници, а аз — моите.

Повървяха петдесетина метра в мълчание и куцането на Страйк ставаше по-забележимо с всяка крачка.

— Ще вдигне страхотен шум. Страхотен — щастливо обяви Кълпепър. — Дъртият лицемер не спираше да опява за корпоративната алчност, а си имал скътани двайсет милиона на Каймановите острови…

— Радвам се, че ти донесох задоволство. Ще ти пратя фактурата си с имейл.

Кълпепър му отправи още един поглед изкосо.

— Чете ли миналата седмица във вестника за сина на Том Джоунс?

— Том Джоунс?

— Певецът от Уелс — подсказа Кълпепър.

— О, този ли — промърмори равнодушно Страйк. — Познавах един Том Джоунс в армията.

— Видя ли материала?

— Не.

— Беше дал хубаво пространно интервю. Казва, че никога не се бил срещал с баща си, онзи така и не му се обадил ни веднъж. Обзалагам се, че е получил по-добро заплащане от това, което ти ще вземеш.

— Още не си видял фактурата ми — уточни Страйк.

— Само казвам. Едно хубавичко интервю и може да си спестиш няколко нощи разпитване на секретарки.

— Престани да ми го предлагаш — предупреди Страйк — или ще се наложи да спра да работя с теб, Кълпепър.

— Ами хубаво — каза Кълпепър. — Аз и така мога да пусна материал. Непризнатият син на рок звезда е герой от войната, никога не е познавал баща си, работи като частен…

— Да нареждаш на хора хакерство на есемеси, също е незаконно, доколкото знам.

В края на Лонг Лейн забавиха ход и застанаха един срещу друг. Смехът на Кълпепър прозвуча сконфузено.

— И тъй, ще чакам фактурата ти.

— Ще я имаш.

Поеха в различни посоки. Страйк се отправи към спирката на метрото.

— Страйк! — долетя гласът на Кълпепър от тъмнината зад гърба му. — Изчука ли я?

— Нямам търпение да прочета статията ти, Кълпепър — подвикна уморено Страйк, без да извръща глава.

Докуцука до потъналия в сенки вход на метрото и се изгуби от погледа на Кълпепър.

Метрото вече се изпълваше с хора. Типичните физиономии за понеделник сутрин: умърлушени, измъчени, мобилизирани, неприветливи. Страйк си намери място срещу млада блондинка с подпухнали очи, чиято глава постоянно се килваше настрани, щом задремеше. Всеки път се стряскаше, изпънала гръб, и панически се втренчваше в размазаните букви на станциите да не би да е пропуснала спирката си.

Влакът тракаше шумно и бързо отвеждаше Страйк към мизерните му две стаички и половина под покрив с лоша изолация, наричани от него дом. В дълбините на умората си, заобиколен от тези безизразни като на овце лица, той се улови, че разсъждава за случайността, довела до появата на всички тях на бял свят. Всяко раждане, погледнато обективно, си беше, чисто и просто, шанс. При сто милиона сперматозоида, блуждаещи сляпо в тъмата, вероятността да бъде създаден тъкмо този човек бе стъписващо нищожна. Колко ли от пътуващите с метрото бяха запланувани, почуди се той със замаяна от изтощение глава. И колко като него бяха инциденти?

В началното училище имаше съученичка с яркочервено петно на лицето и Страйк винаги бе усещал тайно родство с нея, защото и двамата носеха от самото си раждане и не по своя вина нещо, безвъзвратно отличаващо ги от останалите. Те не успяваха да видят разликата, но всички други я виждаха и бяха достатъчно невъзпитани да им я натякват. Случаите, в които непознати биваха заинтригувани от него, което като петгодишен той си обясняваше със своята уникалност, се дължаха, както осъзна по-късно, на факта, че го възприемаха като плод от детеродния орган на прочут певец, доказателство за кратката забежка на тази знаменитост. Страйк се бе срещал с биологичния си баща само два пъти. Беше нужен ДНК тест, та Джони Рокъби да признае бащинство.

Доминик Кълпепър беше ходещо въплъщение на нездравото любопитство и предразсъдъци, с каквито Страйк се сблъскваше при много редките вече случаи, когато някой свързваше навъсения бивш войник със застаряващия рок идол. Мисълта им веднага скачаше към доверителни фондове и щедри суми, към частни самолети и ВИП зали, към мултимилионерско изобилие. Заинтригувани от скромния начин на живот на Страйк и убийственото му работно време, те се запитваха: какво ли бе сторил Страйк, та да отблъсне баща си? Дали не имитираше бедност, за да измъкне повече пари от Рокъби? Какво бе сторил с милионите, които нямаше как майка му да не е гушнала от богатия си любовник?