Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Беше чак смешно лесно да нервираш бившия възпитаник на престижно частно училище, който поръча чай с предизвикателен маниер, като нарече безразличния сервитьор (както Страйк отбеляза развеселен) „друже“.

— Е, казвай — подкани го Кълпепър, обхванал чашата с издължените си бледи ръце.

Страйк бръкна в джоба на палтото си, извади плик и го плъзна по масата. Кълпепър извади съдържанието му и започна да чете.

— Мътните го взели — избъбри тихо след малко. Взе да прехвърля нервно листовете, някои от които бяха изписани с почерка на самия Страйк. — Откъде взе това, по дяволите?

Страйк, с пълна уста, посочи с пръст един от листовете, върху който бе написан служебен адрес.

— От неговата много сбъркана лична секретарка — отвърна той, след като най-сетне преглътна. — Спял е с нея, както и с двете, за които вече знаеш. Горката едва сега осъзна, че няма да е следващата лейди Паркър.

— Това пък как го откри, да му се не види? — попита Кълпепър, втренчен в Страйк над листа, който потреперваше в ръцете му, тресящи се от вълнение.

— Детективска работа — избъбри Страйк, лапнал ново парче наденичка. — Не го ли вършеше вашата гилдия, преди да го прехвърлите на нашего брата? Ала тя трябва да мисли за бъдещите си възможности да си намери работа, Кълпепър, така че не желае да се появява в материала, ясно?

Кълпепър изсумтя.

— Да е мислила за това, преди да се чука с…

Със сръчно движение Страйк дръпна листовете от пръстите на журналиста.

— Не ги е задигнала. Той я е накарал да му принтира всичко това вчера следобед. Единственото й провинение е, че ги показа на мен. Но ако ще оповестиш частния й живот по всички вестници, Кълпепър, вземам си ги обратно.

— Хайде стига бе — възнегодува Кълпепър и посегна към доказателствата за укриване на данъци, които Страйк стискаше в косматата си ръка. — Добре, няма да я замесваме. Но той, така или иначе, ще се сети как сме се сдобили с информацията. Да не е кръгъл идиот, я?

— И какво ще направи? Да не би да я затътри в съда, където тя ще си изпее всичко, на което е била свидетел през последните пет години?

— Да, вярно — въздъхна Кълпепър, след като поразсъждава за миг. — Върни ми ги. Няма да я включвам в материала, но все пак трябва да разговарям с нея, нали така? Да проверя достоверността.

— Тези листове доказват достоверността. Не ти трябва да говориш с нея — категорично отсече Страйк.

Треперещата, зашеметена и съкрушена от предателството жена, с която преди малко се бе разделил, не можеше да бъде оставена насаме с Кълпепър. В дивото си желание да отмъсти на мъжа, който й бе обещал брак и деца, тя щеше безвъзвратно да навреди на себе си и изгледите си за бъдеща работа. На Страйк не му бе отнело дълго да спечели доверието й. Тя беше почти на четирийсет и две, надявала се бе да роди деца на лорд Паркър; сега бе обладана от кръвожадна мъст. Страйк бе седял с нея в продължение на няколко часа да слуша историята на нейното увлечение, да я гледа как кръстосва стаята, обляна в сълзи, да се полюшва напред-назад на канапето си с кокалчета на ръцете, притиснати към челото. Накрая се бе съгласила на следното: предателство, което представляваше загробване на всичките й надежди.

— Няма да я замесваш — повтори Страйк, стиснал здраво листовете в юмрук, който беше почти двойно по-голям от този на Кълпепър. — Разбрахме ли се? Това си е адски впечатляващ материал и без нея.

След моментно колебание и гримаса Кълпепър се предаде.

— Да, добре. Дай ги тук.

Журналистът натика показанията във вътрешен джоб, изпи набързо чая си и краткото му раздразнение към Страйк, изглежда, се стопи пред привлекателната перспектива да срине репутацията на британски пер.

— Лорд Паркър от Пениуел — промълви с възторг, — спукана ти е работата отвсякъде, приятел.

— Предполагам, че работодателят ти ще покрие това — каза Страйк, когато на масата помежду им се озова сметката им.

— Да, да…

Кълпепър остави банкнота от десет лири и двамата мъже излязоха заедно от заведението. Страйк запали цигара в мига, в който вратата се затвори зад тях.

— Как я убеди да говори? — попита Кълпепър, когато поеха в студа покрай мотоциклетите и камионите, все така пристигащи и отпътуващи от борсата.

— Просто слушах — отвърна Страйк.

Кълпепър го стрелна изкосо.

— Всички други частни детективи, които използвам, се отдават изцяло на хакерство на есемеси.

— Незаконно е — отвърна кратко Страйк и издуха струя дим в оредяващия мрак.