Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Беше за някаква благотворителна дейност за писатели, които се опитват да се освободят от затвора. Оуен направи залог за уикенд в онзи хотел в провинциалното имение и спечели. Трябваше да представи детайлите на кредитната си карта на вечерята. Там имаше разни изкипрени момичета от издателството и той даде картата си на едно от тях. Запомних го, защото той беше ядосан — изрече тя със сянка от някогашната си заядливост. — Плати осемстотин лири, за да се изфука. Да се покаже, че и той печели големи пари като другите.

— Дал е картата си на момиче от издателството — повтори Страйк. — Тя на масата ли взе данните, или…

— Не можа да накара малката си машинка да проработи — отвърна Лионора. — Отнесе я някъде и после я върна.

— Имаше ли там друг, когото познаваш?

— Майкъл Фанкорт присъстваше с издателя си — каза тя. — Седеше в другия край на залата. Това беше, преди да се премести в „Роупър — Чард“.

— С Оуен приказваха ли?

— Не, къде ти… — промърмори тя.

— Добре, ами… — подхвана той и се поколеба.

До този момент не бяха признавали гласно съществуването на Катрин Кент.

— Приятелката му би могла да я вземе по всяко време — вметна Лионора, сякаш прочела мислите му.

— Ти знаеше ли за нея? — сякаш между другото попита той.

— От полицията споменаха нещо — отвърна тя с мрачно изражение. — Винаги е имал по някоя настрани, такъв си беше. Забърсваше ги на писателските курсове. Триех му сол на главата за тях. Когато казаха, че бил… че бил вързан… — Тя отново се разплака. — Знаех, че трябва да го е направила жена. Той харесваше това, възбуждаше се…

— Не знаеше ли за Катрин Кент, преди от полицията да я споменат?

— Веднъж видях името й в съобщение на телефона му, но той каза, че нямало нищо между тях. Била една от курсистките му. Все така твърдеше. Уверяваше ме, че никога няма да ни изостави с Орландо.

Тя избърса очите си под демодираните очила с тънката китка на треперещата си ръка.

— Но никога не беше виждала Катрин Кент до деня, в който е дошла на вратата ви да каже, че сестра й е починала?

— Значи това е била тя? — попита Лионора, подсмръкна и пак избърса очи. — Ама че дебелана, а? Тя би могла да вземе по всяко време данните от кредитната му карта. Да я измъкне от портфейла му, докато той спи.

Страйк съзнаваше, че ще е трудно да открие Катрин Кент и да я разпита. Сигурен беше, че е напуснала апартамента си, за да се спаси от репортерите.

— Нещата, които убиецът е купил с картата, са поръчани онлайн — смени темата той. — Нямате компютър у дома, нали?

— Оуен не ги харесваше. Предпочиташе си старата пишеща машина.

— Някога правила ли си покупки по интернет?

— Да — отвърна тя и той се почувства донякъде обезкуражен.

Бе се надявал Лионора да се окаже онова почти митично създание: компютърно девствена.

— И къде го направи?

— У Една. Тя ми услужи да поръчам на Орландо комплект за рисуване, та да не се налага да ходя в града — отговори Лионора.

Без съмнение полицията скоро щеше да разнищи компютъра на добросърдечната Една.

Жена с бръсната глава и татуирана устна на съседната маса започна да крещи по надзирателка, която я предупреди да не става от мястото си.

— Лионора, едно последно нещо — повиши глас Страйк, за да надвика крясъците до тях. — Оуен споменавал ли ти е, че възнамерява да замине някъде, за да си почине, преди да излезе от къщи на пети?

— Не, разбира се — отвърна тя.

Затворничката на съседната маса бе убедена да замълчи. Посетителката й, също татуирана жена и само малко по-неагресивна наглед, вдигна среден пръст към надзирателката, когато тя се отдалечи.

— Оуен да е казал или направил нещо, което да те наведе на мисълта, че планира заминаване? — настоя Страйк, докато Лионора тревожно наблюдаваше съседките им.

— Какво? — попита разсеяно тя. — Не, той никога не ме предупреждава… не ме предупреждаваше… просто зачезваше. Щом е знаел, че заминава, защо поне не се сбогува?

Тя заплака, притиснала слабата си ръка до устата си.

— Какво ще стане с Додо, ако ме задържат в затвора? — изхлипа тя. — Една не може да я гледа вечно. Тя не успява да се справя с нея. Забравила й Нахалната маймуна, а Додо ми беше нарисувала картинки… — Тя замълча за известно време. Страйк предположи, че става дума за плюшения орангутан, който Орландо бе гушкала при посещението му в дома им. — Ако ме накарат да остана тук…

— Аз ще те измъкна — изрече Страйк с по-голяма увереност, отколкото чувстваше; но какво лошо имаше да й вдъхне надежда, за която да се залови през следващите двайсет и четири часа?