Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

Аз израснах в обикновено християнско семейство, в което бях най-големият от 10-те деца. Моят баща беше отначало пекар, а по-късно — огняр. Бог винаги ни е давал всичко необходимо за живота. Когато обаче бях на 16 години, майка ми почина (1964 г.) и в семейството останахме 8 деца. При тази ситуация един от колегите на баща ми му казал: „Слушай Хайнц, на твое място аз бих сложил край на живота си. Как издържаш сам с тая дузина гърла?“ В отговор на това баща ми му обяснил кой му дава сили. Скоро Господ отново ни подари майка, която се съгласи да поеме върху себе си грижата за осемте деца. По късно се родиха още две деца. Фактът, че днес всички те следват Иисус Христос, е един особен дар на Божията милост.

Доколкото мога да си спомня, аз винаги съм вярвал в Бога. На занятията с децата в нашата църква аз се запознах с Библията и бях убеден, че Христос е умрял на кръста заради моите грехове и отново ще дойде да вземе Своите Си. Но дали аз ще съм в това число, не знаех. Дори винаги се боях, че Той вече е дошъл, а аз съм останал. Утешение в такива случаи ми беше това, че моите по-малки братя и сестри все още бяха тук, а аз съм слушал, че когато Иисус дойде, малките деца ще бъдат отнесени на небето. В нашето семейство никога не се е чувствала липса на малки деца…

Аз приех кръщението във вярата, когато бях на 14 години. И все пак у мен винаги съществуваше съмнение: „Дали аз съм Божие дете?“ Естествено, че вярвах в Бога и исках да бъда християнин. Но не знаех дали наистина съм такъв. Мислех си, че при обръщението изпитваш някакво особено силно чувство, сякаш по тялото ти преминава електрически ток. Аз обаче не изпитах това… Други казват, че за да бъде обръщението истинско, би трябвало да имаш духовен наставник. Аз последвах този съвет, но след многократни беседи неувереността остана. (Не искам да кажа нищо против важната роля на душеводителството, с което в днешно време самият аз се занимавам. Но то едва ли представлява пътя към спасението, а е по-скоро само помощ). Накрая Бог ми изпрати Своята светлина. Това беше в Хале, когато, седейки в студентската зала, аз четях книгата на Уочман Ни „Нормалният християнски живот“. Изведнъж ме озари мисълта: „Значи чувствата не играят никаква роля. Важно е най-вече това, как те вижда Бог. И вижда ли той кръвта на Иисус Христос между теб и Него. Това е напълно обективен процес. При това не е нужно да усещаш нищо.“ Аз се оказах в положението на тези вярващи, за които пише в своето послание Йоан: „Това писах на вас, които вярвате в Името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот“ (1 Йоаново 5:13). Значи, те са вярвали в Бога, но не са знаели, че имат вечен живот.

От 14 годишна възраст започнах да участвам в работата на църквата, отначало на занятията с децата, след това — с младежите, а по-късно с проповедническо служение. По време на ваканциите помагах в организирането на християнския отдих. Там веднъж към мен се обърна един възрастен брат: „Готов ли си след завършване на следването изцяло да се отдадеш на работа в служба на Бога?“ Аз още не можех точно да кажа какво предпочитам повече. Обърнах се към Бога, за да ми покаже пътя, а след известно време, когато ми бе даден отговор, аз се посветих на работа сред младежта. Ръководните братя тогава считаха, че аз трябва незабавно да се заема с тази работа без да прекъсвам следването си.

По такъв начин от 1971 г. аз работя в братските църкви в Германия. Следването в много отношения способстваше за яснотата на моето мислене, затова съм в състояние да помагам и на други вярващи, когато възникват противоречия с идеологията на еволюционното учение.

Радостен съм, че моята жена още в началото ме подкрепи в тази работа (ние се оженихме през 1971 г.) и че нашите две деца ни съпътстват по пътя на вярата.

Карл-Хайнц Ванхайден

$id = 9602

$source = Моята библиотека

Издание:

Автор: Вернер Гитт; К.-Х. Ванхайден

Заглавие: Ако животните можеха да говорят…

Преводач: Мариета Фиркова

Език, от който е преведено: немски

Издател: Издателство „Верен“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Художник: Dieter Otten, Bergneustadt

ISBN: 978-619-231-021-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11845

В гръцкия Нов Завет думата „ichthiys“ се използва по принцип за „риби“. Само на едно място (Матей 12:40) четем „ketos“. Тази дума е предадена в други преводи по-точно като „гигантска риба“ (Schlachter), „морско чудовище“ (Zürcher), „морско страшилище“ (Jerusalemer), „огромна риба“ (New International Version).