Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

3. Търсете и поддържайте контакт с други осъзнати християни. Когато извадим от огъня един горящ въглен, той угасва много бързо. Така и нашата любов към Иисус ще изстине, ако не бъде поддържана чрез общуването с други вярващи. Затова присъединете се към някоя църква и работете съвместно. Добрата, жива църква, която е изцяло вярна на Библията, е необходима предпоставка за вашия път, за израстването ви във вярата.

4. При четенето на Библията ще намерите много подпомагащи ви напътствия за всички области на живота, както и за общуването с Бога. Всичко онова, което сте научили, превърнете в дела и вие ще получите голямо благословение. Няма по-добър начин да докажем любовта си към нашия Господ от това, Му се покоряваме: „Това е любов към Бога — да пазим Неговите заповеди, и заповедите Му не са тежки“ (1 Йоаново 5:3).

5. Разкажете на другите какво значение има за вас Иисус Христос. Много хора все още не са приели спасителното благовестие. Те имат нужда от нашия пример и свидетелство. Сега и вие бихте могли да бъдете служители на Бога.

Ние се радваме, ако сега вие съзнателно сте се обърнали към Иисус Христос и така Бог ви е приел.

Бих искал да разкажа как Бог ме намери чрез Иисус Христос. Чрез описание на някои етапи от моя жизнен път бих желал последователно да обясня как Бог е действал в моя живот, как Той ме е призовал, водил и благословил.

1. Детство и юношество. Роден съм на 22 февруари 1937 г. в Райнеке (област Ебекроде), в Източна Прусия, в селско семейство. Войната донесе големи трудности на нашето семейство. В края на войната аз загубих почти едновременно брат си, майка си и дядо си. Заедно с някои роднини попаднахме на остров Вюк-ауф-Фер в Северно море.

Моят баща попадна в плен при французите и нищо не знаеше за трагичната съдба на семейството ни. За разлика от другите военнопленници, той не можеше да се възползува от разрешението един път в месеца да пише писма, тъй като почти всички наши роднини бяха напуснали Източна Прусия. А къде се намираха сега, той не знаеше. Една нощ в лагера на него му се присънило, че среща далечен роднина, живял до войната в Рейнска област. На сбогуване след дългия разговор, същият му казал: „Херман, идвай при мен от време на време!“ Тогава моят баща го попитал на сън: „Но аз не зная къде живееш!“ А роднината отчетливо и ясно произнесъл: „Бохум, улица Дорстен, 134А.“ Баща ми се събудил, запалил свещта и записал току-що съобщения му насън адрес. Разказал и на събудилите се до него другари, каква странна история е сънувал. Те се разсмели, тъй като той приел всичко това сериозно и даже взел да ги уверява, че на следващия ден ще пише на този адрес. Отговорът на писмото потвърдил, че адресът е абсолютно правилен и посредством този далечен роднина той установил контакт с моята леля Лина от Вюк-ауф-Фер. Известието за това, че моят баща е жив, ме направи щастлив. В началото аз просто не можех да повярвам, че сега вече не съм кръгъл сирак, че си имам баща. Когато през 1947 г. баща ми се завърна от френския плен, той завари от цялото семейство единствено мен. В търсене на работа ние с него попаднахме при един селянин в Заас, село в близост до Люховс.

Забележително за онова време бе това, че селските момчета ме поканиха на детски библейски час. Аз нямах никаква представа за това и мислех, че там разказват приказки. Затова отидох с тях на урока, който се състоя в единствената стая на една сестра от църквата. Всяка неделя сутрин сестра Ерна с голямо въодушевление разказваше истории от Библията. Тя се молеше и пееше с нас много радостни песни. Още на първия урок аз забелязах, че тук се разказват неща, които нямат абсолютно нищо общо с приказките. Библейските разкази някак особено ме развълнуваха. Всичко това така ме увлече, че аз започнах редовно да посещавам тези детски събирания.

На следващата година моят баща се ожени повторно и скоро и аз дойдох при неговата жена в съседното село Йетцел, а баща ми започна да се занимава със селско стопанство в съседните села. Моята мащеха се отнасяше добре с мен, въпреки че бе принудена много да работи като домашна шивачка при селяните, за което получаваше препитание и по три марки на ден. Тя беше вярваща католичка, но във възрастта, когато лесно можеше да ми се повлияе, тя никога не ме е насочвала насила към католицизма, за което аз и до днес съм ѝ благодарен. Аз, както и преди, продължавах да посещавам детските библейски занятия. Благодарение на ревностния труд на сестра Ерна в моето сърце бе посято семето на Божието Слово, което един ден щеше да покълне. Когато баща ми намери работа в промишлено предприятие във Вестфалия в 1950 г. ние се преместихме в Хохенлимбург. Там нямаше църква, която да способствува за израстването ми във вярата, а напротив. Тук обучението по религия се водеше от позицията на силна критика на Библията и това ми влияеше по такъв начин, че когато си спомнях предишните библейски занятия, винаги си мислех: „Жалко, че библейските разкази не са истина, както учеше сестра Ерна.“ Както и да е, запаленият пламък за стремеж към истината никога не угасна. Случайните посещения в църквата не ми помогнаха в търсенето на Бога, тъй като проповедите бяха студени и не можеха да доведат до поврат в моето духовно състояние.