Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

4. В служба на Исус. Когато през 1976 г. бяхме на почивка заедно с едно познато семейство на остров Лангеог в Северно море, се случваше така, че често на брега на морето аз и приятелят ми беседвахме по темата за сътворението на света. Той ми предложи да изложа своите съображения в неговата църква. Така в 1977 г. аз за първи път изнесох доклад. Учудих се, че на тази вечер, за която беше обявено само устно, присъстваха толкова много гости от други места. Очевидно темата беше много актуална. Този доклад стана повод за следващи покани. На следващата година получих толкова много предложения за доклади из страната, че не бях в състояние да удовлетворя всичките. Веднъж в християнско списание прочетох статия, авторът на която смесваше еволюционната идея с библейското свидетелство за сътворението на света. Това ме накара да противопоставя моята собствена статия с библейска ориентация. Тя обаче беше отхвърлена, тъй като редакцията застъпваше „друга богословска гледна точка“. Заедно със статията на един съавтор двете статии бяха издадени през май 1977 г. в Брауншвайг във вид на брошури в 3000-ен тираж. Скоро след това едно издателство ми предложи да усъвършенстваме тези статии, така че те да бъдат издадени във вид на малки книги.

Сътрудничеството в дружество „Слово и знание“ откри нови перспективи в моята дейност. От 1981 г. съм в ръководството на това дружество, чиято цел е разпространението на Божието Слово в наше време и способстване развитието на библейски ориентирана наука. Еволюционните учения оказаха огромно отрицателно влияние върху начина на мислене в различни области на естествените и духовните науки. Ето защо за хората на науката достъпът до Библията е особено затруднен, поради което възниква необходимостта да им се окаже помощ. В много случаи става ясно, че тълкуването на научните факти от гледна точка на библейското свидетелство за сътворението на света удовлетворява изискванията на реалността значително по-добре, отколкото опитите за интерпретация в рамките на еволюционното учение. Дейността на дружеството е насочена към подпомагане осъзнаването на истинността на Божието Слово и укрепване на доверието в него. С помощта на книги, семинари и доклади се дават познания на ученици, студенти, научни работници, а също и на църкви. Като се обърна назад, аз се учудвам как е било възможно да стана автор, без дори да подозирам за това. Когато се замислям над Божието водителство в моя живот, тогава следните думи на Хайнрих Кемнер придобиват за мен особено значение: „Не ние бутаме, а нас ни бутат!“ Когато Бог отваря врати, трябва да влезем, защото само това, което е приготвил Той, е под Негово благословение.

Особени духовни събития през годината за мен са участието в мисионерски палатъчни лагери или по-големи евангелизации. Незабравима ще остане за мен 1991 година, тъй като имах възможност в продължение на девет дни да проповядвам благовестието в градската зала в Брауншвайг. На същото място, където през 1972 г. аз самият взех решение, сега можех в евангелски послания да призовавам други хора да следват Иисус. Сега изнасям все повече и повече лекции с евангелизаторски характер, но и по тематиката вяра — мислене, както в страната, така и в чужбина. Започна се с това, че през 1977 г., по време на една проповед на Паул Майер за богатия младеж, аз усетих призива за участие в работа. През лятото на 1978 г. беше моето първо служение като евангелизатор на един палатъчен лагер в Ниенхаген, близо до Целле. Забележително е, че в същата година аз станах директор и получих званието професор. Дали това е просто съвпадение? Иисусовите думи в Матей 6:33 могат да бъдат директно преживяни: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“.

Вернер Гитт

Бях извикан на беседа. В началото разговорът протече в съвсем вежлив тон. Не им беше ясно защо не съм подписал документа за донаборно военно обучение. Аз им обясних, че съм решил да заменя военната служба с работа в строителна бригада. По това време в ГДР съществуваше възможност за замяна на военната служба с работа към строителен батальон. Би било глупаво от моя страна да не се възползвам от това. След това те установиха, че не съм членувал в Съюза на свободната немска младеж. „Как тогава ще участвате в семинарните занятия на групата?“ Аз отговорих, че в училище това ми се удаваше много добре, въпреки че не бях нито пионер, нито член на Съюза на немската младеж. Те ми обясниха, че съм длъжен да знам, че държавата може да допусне до обучение само гражданин, представляващ нейните интереси. Аз знаех това, но се въздържах да подпиша документа. Тогава те ме пуснаха. Помислих си: „Е, какво пък. Значи не трябва да уча!“ Честно да си призная, не се огорчих особено. До подаването на заявление във Физическия факултет аз се молех на Бога: „Ако на Теб е угодно да уча, направи така, че въпреки отклонението от военна служба и усложненията с младежкия съюз да бъда приет!“ От моя страна това беше малко дръзко, тъй като след завършване на училище аз нямах особено желание да продължавам учението си. Но явно на Бог беше угодно друго. След няколко седмици бях извикан на събеседване. По това време поредният набор вече беше завършил, а районният Военком, колкото и странно да е, никога повече не се поинтересува от мен…