Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

2. Моят път към Бога. След завършване на следването си в Хановер и защитата на докторска дисертация в Аахен, през октомври 1971 г. аз започнах работа в Държавния физико-технически институт в Брауншвайг като ръководител на отдел за обработка на информация. Моето тогавашно положение беше белязано с добър професионален успех. Защитата на дипломата по двете специалности издържах с „отличен“, докторската дисертация също защитих „отлично“, същевременно ми бе връчен „Медал на Боршер“. Като учен получих добра длъжност. През 1966 г. се ожених. Нашето щастливо семейство имаше две деца. Успехът ни съпътстваше във всичко, имахме добро здраве, не познавахме семейни и финансови проблеми. Някой може да си помисли, че при това положение Бог не ни е нужен. Подчертавам това, защото често слушам свидетелства на хора, достигнали до Евангелието само поради особени лични преживявания. При мен беше различно. Всъщност, колкото хора на земята, толкова и пътища към Бога за всеки един.

През есента на 1972 г. в Брауншвайг се състояха две евангелизации, които ние с жена ми посетихме. В училището на нашия район евангелизираше неголяма християнска група. Всеки посетител получаваше Библия и червен молив. С живото участие на слушателите основните места от Библията активно се обсъждаха и след това се подчертаваха с червен молив. В края на тази необичайна, но ефективна евангелизационна седмица ни разрешиха да си задържим Библиите. Така ние и двамата с жена ми имахме по една Библия и при четенето често се натъквахме на вече подчертаните, добре познати ни места. Следващата евангелизация се състоя скоро след предишната. Ежедневно около 2000 души идваха в градската зала в Брауншвайг. Темата на проповедите основно бе насочена към вземането на решение за обръщение към Христос. Призивът за вяра в Иисус Христос звучеше всяка вечер във вид на ясно формулирана покана. По време на проповедта на Лео Янц върху текста от Лука (17:33–36), решението за избор между спасение и гибел съзря у мен така силно, че когато прозвуча обичайното предложение да излезем напред, аз го направих, като преодолях страха. Жена ми пристъпи заедно с мен. Пастирската беседа и молитва помогнаха да намерим пътя към спасението.

В следващите дни евангелизацията в Брауншвайг продължаваше. Вечери наред в препълнената църква „Мартини“ проповядваше пастор Хайнрих Кемнер. И до ден-днешен аз помня неговата проповед за потока, изтичащ от Храма (по Езекиил 47). Неговата страстна проповед така ме развълнува, че аз веднага реших да разбера откъде е този оригинален човек. Исках пак да го слушам. Скоро се оказах в Крелинг, едно идилично селце недалеч от Валсроде, Последвалите младежки срещи в Крелинг решително помогнаха за моето израстване във вярата. Книгите, получени от пастор Кемнер, ми дадоха силен импулс и правилен ориентир.

След всички тези събития, довели до сериозно изучаване на Библията, аз стигнах до изключително важния за мен извод: Библията в своята цялост представлява Божието Слово и носи печата на истината. Това за мен се оказа здравият фундамент, който издържа на всички изпитания.

Онова просто доверие към Божието Слово, което изпитвах, когато посещавах библейските занятия в детството, не само се възвърна, но и така укрепна, че аз почувствах готовност да свидетелствам за него и на други. Правех това наред с лично свидетелство в началото на библейските занятия, които ръководех в нашата църква. Аз се убедих колко е важно и необходимо да принадлежиш към истинска, жива църква и лично да участваш в нейната работа, ако искаш да бъдеш в тясно общение с Христос.

Иисус Христос, Божият Син, ме спаси от вечна гибел.

Той дойде от Бог Отец, стана човек и ни спаси, като изпълни един план, който надхвърля нашия разум. В Новия Завет се говори, че Бог е създал чрез Иисус цялата Вселена, нашата Земя и всяко живо същество. Всичко, без изключение: „Всичко чрез Него (т.е. Словото) стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3). Всичко е създадено не само чрез Него, но и за Него (Кол. 1:16).

За мен не съществува по-възвишена идея: Създателят и Човекът на кръста е една и съща Личност. Какво е подбудило Господа и Царя на царете да отиде заради мен на кръста? Моят разум не може да побере това, но аз намирам отговор в Йоан 3:16: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот“.

3. Библията и науката. Една група теми от Библията винаги е привличала моето внимание, а именно свидетелствата на Библията, отнасящи се до въпросите на естествознанието и особено до въпросите за сътворението на света. Аз съм забелязал, че мястото, където разумът граничи с вярата, за много от моите съвременници интелектуалци се явява пробен камък за вярата. Ако еволюционната теория е вярна, то не може едновременно с това да бъде истина и библейското описание за сътворението на света. Ако Библията е вярна, тогава еволюционното учение се явява едно от главните и пагубни заблуждения в световната история. По отношение на еволюционните идеи, изхождайки от позицията на моята специалност, информатиката, ми се отдаде възможност да изясня, че този модел е погрешен не само в отделни детайли, а в основата си. Ядрото на живота представлява съдържащата се в клетката информация, която не е материален феномен, а духовна величина, свързана с волята или разума. По такъв начин новата информация може да възникне само в процеса на активно мислене, а не по пътя на мутация или селекция. Така както се говори за това и на различни места в Библията, като например в Притчи 3:19: „С мъдрост Господ основа земята, с разум установи небесата“.