Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

Виждате ли, моят Създател е помислил и за това. Той е предал на всеки от нас две жизненоважни инструкции:

„1. Не лети сам над огромното море, а винаги заедно с другите.“

„2. При този полет винаги се подреждайте в клин!“

При клинообразния полет, общо пресметнато, всеки спестява 23% енергия в сравнение с единичния полет. Естествено това не се отнася за съответния водач, който е начело; той обаче не носи постоянно натоварването. Най-силните се сменят отпред, тъй като там натоварването е най-голямо, а в задната част на веригата е необходима съответно по-малка енергия. Така ние практикуваме един начин на поведение, който във вашата Библия е означен като закон на Христос: „Носете си товара един на друг, и така ще изпълните Христовия закон“ (Галатяни 6:2).

Така ние можем да достигнем сигурно до нашето зимно жилище. Дори всеки от нас има по още няколко грама излишна мазнина. Нашият Създател ги е предвидил в случай че се появи насрещен вятър. Той е помислил даже и за това.

Все още ли вярвате, че „случайността“ ме е създала и ме е довела тук? Аз не! Аз освирквам случайността! А моя Творец, Него искам да прославя: „Тлюю, тюи!“

Ние нарекохме книгата „Ако животните можеха да говорят…“. Всеизвестно е, че животните не са в състояние да се изразяват на езика на хората, но все пак има изключения. Библията споменава две животни, които действително са говорили с хора — и то с човешка реч, която може да се възприема акустично и с конкретно съдържание. Едното животно — змията — е използвано от дявола, за да подведе хората към неподчинение спрямо Бога. Диалогът между змията и Ева намираме в книгата Битие:

„А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: «Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?»

Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: «Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.»

А змията каза на жената: «Никак няма да умрете!

Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото.»

И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.“ (Битие 3:1–6)

Бог забранил на хората да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, а те не се подчинили, защото се поддали на съблазън и взели от забранения плод. Бог знаел какво означава това — злото щяло да развали отношението между Него и хората. Те вече били виновни, като се вслушали в лъжливия глас. Така се стигнало до грехопадението, онова повратно събитие в човешката история, заради което всички ние и до днес страдаме. Наистина ли няма изход, наистина ли нищо не може да се промени? Не, сам Бог показал на хората изхода, (виж следващата глава „Откъде? Накъде?“)

Второто животно , за което Библията разказва, че е говорило, е магарицата на Валаам. Кой е Валаам? Неговите способности на прочут пророк в Месопотамия стигнали до ушите на Валак, царя на Моав. Валак се чувствал застрашен от израилтяните, които по пътя си от Египет към Обетованата земя щели да преминат през Моавските полета. Така му дошла идеята да завербува Валаам и да използва неговите способности, за да отслаби израилтяните. Това трябвало да стане чрез проклинане.

Валаам се отправя към Моав, за да обсъди плана с Валак. На пътя му застава един Божи ангел, когото очите на Валаам не могат да видят. Магарицата разбира опасността, която го дебне при срещата му с ангела. Тя се отбива от пътя и така спасява живота му. Като чудо от Бога магарицата проговаря на Валаам. Така се стига до един необичаен за нас диалог на човешки език:

Тогава Господ отвори устата на магарицата и тя каза на Валаам: „Какво съм ти сторила, че ме биеш вече три пъти?“ А Валаам рече на магарицата: „Защо се подигра с мен! Само да имах меч в ръката си — веднага бих те убил.“ И магарицата каза на Валаам: „Не съм ли аз твоята магарица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така?“ А той рече: „Не.“ (Числа 22:28–30)

Когато пристига в Моав, Валаам за ужас на Валак и по Божия повеля изрича не проклятие, а благословение за Израел.

Тези животните са говорили — в разрез със своите естествени способности — с помощта на една по-висша сила.