Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

Учени са изчислили, че ние произвеждаме за 24 часа повече от 100 кг хумус в 1 хектар добра почва. Годишно това са 40 тона, които разпределяме равномерно по повърхността. Разбира се, сам не мога да се справя. На площ колкото футболно игрище заедно с мен живеят още около 150 000 други червеи. Върху сочни ливади може да са дори няколко милиона.

Ако искате да ни претеглите всички заедно, разбира се, ще се затрудните. Ние ще тежим най-малко 500 кг. Това са килограмите месо, които ще получите, ако изхранвате едър добитък на същата площ.

Във всеки случай специалистите ни хвалят заради невероятните постижения при разравянето и преработката. Ако ни оставите малко време, да речем 300 до 400 години, то можете да бъдете сигурни, че цялата маса на земята на дълбочина 40 см ще е преминала през червата ни.

Така изпълняваме поръчението, което ни е дал Творецът. Нашето съществуване, колкото и невзрачно да ви се струва, служи за Негова прослава.

Добър ден, казвам се Ешерих . Не, няма нужда да се напрягате — няма да ме откриете. Аз съм невидим за вашите очи. Но ако непременно искате да знаете: аз се намирам на върха на вашия не особено чист показалец.

Ако 300 от нас биха застанали в редица един след друг, то тази верига щеше да е с размер 1 мм и вие щяхте да ни възприемете като ефирно тънка нишчица. А ако по същия начин се наредим 1000 един до друг, ще заемем площта от 1 кв.мм. върху върха на пръста ви.

Всъщност аз изобщо не се казвам Ешерих. Това е само името на учения, който за пръв път ме е наблюдавал под микроскоп и ме е описал. По тази причина съм получила името Escherichia Coli (чревна бактерия). Фамилията ми показва, че по принцип живея в червата ви.

Не трябва да се срамувате от мен. Заедно с милиони събратя от моя вид, аз имам значителен принос за вашето хранене и съм създадена от моя Творец точно за тази цел. В червото ви аз разлагам иначе неизползваемите частици от вашата храна така, че те да могат да бъдат поети от стените на червото. Надявам се няма да ми се разсърдите, че при това и аз извличам полза. Но това не е единствената ви изгода от нас. Така например, ако сме достатъчно нагъсто, ние ви предлагаме добра защита срещу неприятелски и болестотворни микроорганизми. Можем да ви причиним вреда само ако попаднем в тъканта извън червото. Бъдете внимателни с мен и не пренебрегвайте хигиената!

Тъй като не можете да ме видите, искам да ви опиша накратко как изглеждам — разбира се, под силно увеличение.

Представете си един продълговат хляб, тежащ около килограм и половина, от чийто край се подават 6 камшичета, всяко от тях дълго 2 метра. Ако огледате камшичетата малко по-внимателно, тогава ще видите, че на мястото, където те излизат от хляба, се намира по едно коляно, което пречупва камшичето под прав ъгъл. А сега си представете как всичко това се върти с голяма скорост, а именно до 100 оборота в секунда. Това е двойно по-бързо от въртенето на генераторите, с които вие произвеждате електричество.

Камшичетата, както ги наричат при мен, са изградени като кръгли комини, при които тухлите се вият на много пластове спираловидно до върха. Ако си представите комина с диаметър един метър, то в този мащаб на увеличение той би трябвало да е висок 1000 м. В камшичетата тухлите отговарят на молекулите, които, разбира се, са много по-еластично закрепени една за друга от твърдите камъни. А сега трябва още да си представите, че коминът се върти с бясна скорост подобно на тирбушон. Имайте предвид, че в действителност дължината на моите камшичетата не превишава 0,020 мм.

Това са прекрасни и изключително сложни неща, които моят Създател е вградил в мен, за да мога да живея, да се движа, да се храня, да се размножавам и освен това да съм ви много полезна. Самият строеж на клетъчната стена, която отвън изглежда толкова безобидна, е крайно сложен. Освен различните мембрани тя съдържа слой с протеини, опорен скелет, полизахариди, липиден слой и т.н. Веригата на моята ДНК, в която Създателят е вложил необходимата информация, е около 1000 пъти по-дълга от мен самата. Можете ли да си представите, колко съвършено трябва да е построена тази верига на молекулата, за да може изобщо да се побере в мен, да не говорим за невъобразимо високата плътност на информацията. Знаете ли между другото, че моята нишка ДНК съдържа също толкова букви, колкото и вашата Библия?

Не мога да се спра по-подробно на всички свои удивителни детайли. Но непременно трябва да ви разкажа за моите шест въртящи се електромотора. Аз се нуждая от тях, за да се придвижвам напред. Както всеки друг електромотор, така и моите притежават статор, ротор и необходимите лагери. Оста стои вертикално към повърхността на мембраната и е вградена между две съседни мембрани в стената на клетката (фиг. 4). Вътрешната мембрана образува непроводимия слой (диелектрик) на кондензатора, който е зареден отвън положително, а отвътре отрицателно. Произтичащото от това напрежение има стойността 0,2 V. Положително заредени частици (водородни йони) текат отвън навътре през моторите и ги задвижват с помощта на електрични сили. Между другото моите мотори могат да се въртят напред и назад с помощта на извитите камшичета и ми осигуряват скорост до 200 микрометра в секунда (= 0,2 мм/сек); следователно за 1 сек мога да се придвижа с 65 дължини на тялото си (без да се включва дължината на камшичето). Ако искате да сравните този резултат с вашето темпо на плуване, то трябва да се движите във водата с 400 км/ч.