Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

Някои от вас мислят, че се е стигнало до този гениален мотор благодарение на мутация и селекция. Но не забравяйте, че докато една част не е готова изцяло, всякакво друго „развитие“ губи смисъл. Един ротационен двигател, който не може да се върти, не води до никакво преимущество в подбора.

За едно нещо още не съм ви разказал — за своята функция като „химическо такси“. Моят Създател ми е дал способността активно да се придвижвам до места с най-висока концентрация на хранителни вещества. Освен това забелязвам, че когато съм изложена на много вредни вещества, мога да ги избегна. За това е нужна изключително добра навигационна система, която подава необходимите управляващи сигнали на шестте мотора. Нали разбирате, мотор без механизъм за управление ще ме отведе и натам, където мога да загина. Също така навигационна система сама, без мотор, е безполезна за мен. Каква полза имам, ако знам къде има храна, но не мога да стигна дотам.

Моята навигационна система има паралел във вашия живот. Висшата цел, която ви е поставил Създателят, е вечният живот. С какво би ви помогнало знанието, че при Бога има вечен живот, ако нямахте възможност да стигнете дотам? Бъдете спокойни — така, както на мен Създателят е дал мотора, за да стигна до храната си, така на вас той е подарил Иисус Христос като пътя към извора на живота. Ако вярвате в Него, ще получите истински вечен живот.

Разрешете да ви се представя: златен дъждосвирец . Не ме ли познавате? Е, аз съм голям почти колкото гълъб и също мога да летя. Но това е почти всичко общо, което имам с моя колега. Погледнете само оперението ми. Шията ми е черна като пещ, главата и гърбът ми също лъщят в черно. А погледнете колко чудно хубаво моят Създател е украсил по края всяко едно от перата ми. Виждате ли как отгоре всичко блести в златистозелено? В края на краищата ненапразно се наричам златен дъждосвирец или Pluvialis dominica fulva — както ме наричат учените. Бог е дарил на всяко от своите творения нещо особено, не намирате ли?

Роден съм в Аляска, а други от моите събратя — в източносибирската тундра, където земята дори през лятото се размразява само на повърхността. Там растат само ниски храсти, мъхове и лишеи. В откритата тундра аз счупих черупката на моето яйце, в което престоях в продължение на 26 дни. Заедно с моите събратя се озовах в една малка падинка, покрита с мъх и изсъхнали листа. Нашите родители ни хранеха, както може би се досещате, с витамини и белтъчини, с плодове и месо под формата на киселички боровинки, тлъсти гъсеници, хрускащи бръмбарчета.

Така ние бързо пораснахме. Скоро се научихме да летим. Това е прекрасно! Ходенето е друго. Ако ме наблюдавате, сигурно ще започнете да се смеете. Да, да, вие имате право, това е едно клатушкане. Моят Създател е счел за правилно да ме конструира именно така. Сериозно ли мислите, че аз съм станал такъв, какъвто съм сега, благодарение на „случайността“, или както други високопарно наричат това „самоорганизация на материята“?

А знаете ли, че аз мога да летя чак до Хаваите? Да, това действително е едно огромно разстояние. Как го преодолявам, ще попитате! Съвсем просто: аз го прелитам. Моят Творец не е направил от мен бегач на дълги разстояния или рекордьор по плуване. Но затова пък мога добре да летя! И ще ви го докажа.

Моите братя и сестри и аз бяхме едва на няколко месеца и тъкмо се бяхме научили да летим, когато нашите родители ни напуснаха. Те полетяха към Хаваите. Но тогава ние още не знаехме за това. Честно казано, не се и интересувахме. Напротив, имахме преди всичко голям апетит и растяхме дебели и тлъсти. За кратко време наддадох около 70 гр., това ще рече повече от половината от телесното ми тегло. Можете ли да си го представите? Знаете ли как бихте изглеждали, ако на вас ви се случи същото за период от 3 месеца и вместо на 80 кг изведнъж отклоните кантара на 125 кг?

Сигурно бихте искали да разберете защо се храня толкова много. Съвсем просто: моят Създател ме е програмирал така. Аз се нуждая от това допълнително тегло като необходима енергия за полета ми от Аляска до Хаваите. Това са приблизително 4500 км. Да, да, не ви се е причуло. Дори има още нещо: през цялото разстояние аз не мога нито веднъж да си почина. За съжаление по пътя ми няма никакъв остров, никаква суша, никакво сухо петънце, а да плувам, както знаете, не мога.