Вернер Гитт - Ако животните можеха да говорят

Моите връстници и аз летим 88 часа — т.е. в продължение на три дни и четири нощи — непрекъснато над открито море. Учените са изчислили, че при това ние замахваме с крилата си 250 000 пъти. Представете си, че вие трябва да направите четвърт милион лицеви опори, това би било едно подходящо сравнение.

Е, аз ви питам, откъде можех да зная, че трябваше с лапането си да натрупам точно 70 гр. мазнини, за да стигна до Хаваите? И кой ми е казал в каква посока да летя и че изобщо трябва да ходя до Хаваите? Преди това аз никога не съм прелитал това разстояние. По пътя няма никакви ориентировъчни знаци. Как можехме да намерим малките островчета в Тихия океан? Защото ако не ги бяхме намерили, щяхме да се сгромолясаме в откритото море поради изчерпване на енергията.

Вашите учени все още си блъскат главите върху това как ние определяме и коригираме курса на полета си, защото нерядко по време на летенето ни отклоняват бури. Летим през мъгла и дъжд, и независимо дали грее ярко слънце, дали е ясна звездна нощ, или небето е плътно покрито с облаци, ние винаги стигаме до целта. Дори ако учените един ден открият нещо за това, все пак те няма да знаят как са възникнали тези чудотворни способности. Аз искам да ви издам това. Господ Бог ни е инсталирал един автопилот. Вашите реактивни изтребители имат подобни навигационни уреди. Те са свързани с компютри, които постоянно следят местоположението и го сравняват с програмирания курс, за да бъде коригиран в съответствие с посоката на летене. Създателят е програмирал в нашата навигационна система координатите на Хавайските острови, така че ние без усилие поддържаме курса. Представете си: този автопилот е монтиран в минимално пространство и работи безотказно.

Все още ли вярвате, че всичко това е станало случайно? Аз — не! Помислете само: щеше ли един златен дъждосвирец — който и да е той — съвсем случайно да натрупа 70 гр. мазнини? Смятате ли, че също така случайно той ще стигне до идеята да полети? И пак случайно ще полети в правилната посока? И няма да бъде отнесен през тези 4000 км? И случайно ще намери точните острови в океана?

А на всичко отгоре сред нас има и малки златни дъждосвирци. Дали те биха могли да преживеят същите случайности? Помислете само: нищожно отклонение от програмирания курс би било достатъчно, за да загинем всички.

Аз още не съм ви разказал всичко. При прелитането на 4500-те км за 88 часа, скоростта ми на летене достига около 51 км/ч. Впрочем учените са изчислили, че това е идеалната скорост за нас. Ако летим по-бавно, ще изразходваме твърде голяма част от запасите си от гориво само за задвижване. А ако летим по-бързо, ще изгубим много от енергията си за преодоляване на съпротивлението на въздуха. Това е също както при вашия автомобил. Ако карате с повече от 110 км/ч, за същото разстояние вие ще изразходвате повече бензин поради силно нарастващото въздушно съпротивление. Само че вие можете да спрете на следващата бензиностанция, а аз не. С моите 70 гр. мазнини аз трябва да стигна до целта, дори при евентуален насрещен вятър.

Можете ли добре да смятате? Е, вземете си тогава джобния калкулатор. Учените са открили, че ние, златните дъждосвирци, за един час полет превръщаме 0,6% от телесното си тегло в двигателна енергия и топлина. Между другото, вашите летателни апарати са далеч по-лошо конструирани. Така например спрямо своето тегло един вертолет изразходва 7 пъти повече гориво, а един реактивен изтребител дори 20 пъти повече отколкото аз.

В началото на полета теглото ми е 200 гр.; 0,6% от него са 1,2 г. Значи след един час аз ще тежа 198,8 г. От тях 0,6% са 1,19 г. Като ги извадим от 198,8 гр., получаваме 197,61 г. Толкова е теглото ми след втория час от полета. От него отново изваждате 0,6%… Е, успявате ли да следите пресмятанията? Вие ще видите, че и математиката служи за прослава на Бога.

В края на моето пътуване аз трябва да тежа не по-малко от 130 гр., защото при това тегло всички мои резерви са изчерпани и аз би следвало да падна в морето и да се удавя. Затова, смятайте ако обичате, по-нататък: след третия час тежа 196,42 гр., след четвъртия 195,24 гр.… Е, пресмятайте — аз чакам.

Какво става? Ах, да, вие мислите, че сметката не излиза; сигурни сте, че с моите 70 гр. мазнини аз не бих могъл да достигна целта? Вие сте установили, че се нуждая от 82,2 гр. мазнини. Това е вярно, вие сте смятали правилно. След 72 часа полет всички „запаси“ биха били напълно изчерпани и аз — 800 км преди целта — би трябвало да падна в морето.