Г. Зотов - Еликсир в Ада

Но той не каза нищо и само продължи да се поклаща.

— С ваше позволение бих искал да извърша проверка на известните професионални убийци — привлече вниманието му Калашников. — Може би няма да извадим късмет веднага, но едва ли ще напреднем по посока на разгадаването, ако измъчваме Чикатило заради Пугачова.

Погледът, с който го стрелна русият Краузе, в никакъв случай не можеше да се нарече дружелюбен.

— Това е добра идея — подскочи Ван Ли. — Мисля, че има смисъл да изпратим хора при Александър Солоник.

— Уви, вече събрах информация — обяви огорчено Алексей. — За съжаление тук се натъкнахме на задънена улица. Според условията на наказанието на Солоник не само са му заличили личността, но и са сменили пола му.

— Майко мила… — отскочи машинално Ван Ли. — И какъв е сега?

— Бавачка в детската градина — обясни Калашников. — Мисля, че подозренията ви се разсеяха. Не бива да вдигаме шум напразно. Би трябвало много предпазливо да наобиколим жилищата на бившите убийци и да разпитаме съседите дали съответният обект си е бил вкъщи късно вечерта, как се държи напоследък, какво говори и с кого контактува. Току-виж сме научили нещо ново.

Той седна на мястото си и избърса потта от челото си. Макар да обожаваше театралните ефекти, Калашников винаги бе изпитвал известно затруднение да говори публично. Краузе не поглеждаше към конкурента си, а „мазната му мутра“ видимо порозовя и той прошепна една кратичка дума на немски. „Копеле“ — прочете по устните му Алексей и се развесели.

— Точно така — похвали го шефът. — Трябва да направим това. Добре, а сега имам една истинска изненада за вас. Менделеев работи в лабораторията си два дни непрекъснато и успя да установи какво съдържа веществото, с помощта на което са били убити и трите жертви. Моля да се хванете здраво за столовете, защото новината наистина е сензационна. Калашников, свърши ли?

— Да — отвърна Алексей и се намести удобно на стола си.

— Прекрасно. И така, да преминем към…

Калашников благодари на всевишните сили, че въпреки многобройните мистични романи и филми на ужасите шефът не се опитваше да чете мисли. Защото още от времето, когато работеше в полицията, знаеше, че макар да не е хубаво да лъжеш началството си, понякога се налага да го направиш.

— Вашброде — приближи се най-неочаквано Малинин до него. — Ама, дон Корлеоне наистина ли съществува? А пък аз си мислех, че той просто е… нещо като литературен герой.

— Прав си. Дон Вито Корлеоне е плод на фантазията на Марио Пузо, който е написал „Кръстникът“ — прошепна едва чуто Калашников, за да не привлича вниманието. — Но работата е там, че образът му бе създаден от Марлон Брандо. И той до такава степен се е вживял в този образ, че няма никакъв смисъл да го разубеждаваш. Мисли като Корлеоне, говори като Корлеоне дори пие водка само когато на етикета е написано „Произведено в Сицилия“. Казано накратко, напълно е приел образа му и вече не е актьор, а съвсем истински бос на италианската мафия. Озова се в Града, когато вече бе изпаднал в това състояние и те решиха да не го променят. Затова и шефът го използва за консултант, тъй като едва ли би могъл да се намери по-добър специалист по поръчкови убийства.

— А-а-а… — проточи Малинин с явното намерение да зададе следващия си въпрос, но Алексей немного любезно го прекъсна:

— Братле, все пак имаме заседание. Престани да бърбориш и чуй какво говори шефът, защото сетне пак ще се оплакваш, че не си разбрал нищо от думите му.

Малинин замълча обидено. Беше му много интересно какво щеше да настане в Града, когато подобно на дон Корлеоне тук, проблясвайки с дългите ножове на обгорените си пръсти, нахлуеше Фреди Крюгер в лицето на актьора Робърт Инглънд. Но както винаги човек не можеше да разчита на информация от началството си в критичния момент.

Калашников се извърна от унтерофицера, който започна да сумти, и се заслуша разсеяно в думите на шефа. Прозвучалата малко по-късно новина за светената вода го стъписа, но не го отвлече от мисълта, която го вълнуваше. Той пъхна незабелязано ръка в пазвата си и усети изгарящия пръстите му лист във вътрешния джоб на сакото си. Беше прочел това кратко послание вече двайсетина пъти. И съдържанието му го изненада.

Предадоха му надрасканата на бърза ръка смачкана бележка на Сталин на другата сутрин, след като вождът на народите най-неочаквано избяга от затвора.

20 часа и 03 минути