Г. Зотов - Еликсир в Ада

19 часа и 46 минути

От ризите на мъжете в оперативната група хвърчаха искри. Лекият електрически заряд се усещаше навсякъде. Служителите се бояха да се докоснат до каквото и да било, защото моментално се разнасяше характерен пукот. Настроението на шефа беше толкова кошмарно, че той строши вече трета кристална показалка.

В момента босът беше застанал до картата на Града и монотонно се поклащаше насам-натам като китайска играчка. Встрани от него по столовете бяха насядали поканените консултанти, които на този етап не се осмеляваха да изкажат мнението си. Както предчувстваше Калашников в ресторанта, вечерта свърши зле.

— И така всички вече знаят — каза с дрезгав глас шефът, накланяйки се наляво, — че преди час в италианския квартал на път към дома си е бил убит прочутият майстор на източни бойни изкуства и основател на школата по кунгфу Брус Ли. Навремето този човек нямаше равен в ръкопашния бой и сам можеше да натръшка трима каяци за една секунда. Забележете, че въпреки това килърът се е справил с него като с малко момченце. От което се налага изводът, колеги, че си имаме работа с машина за убийства, с истинско чудовище.

Калашников се покашля. Шефът го погледна недоволно.

— Ъ-ъ-ъ… моля да ме извините за наглостта, но вие забравяте нещо… — изрече Алексей и погледна шефа. — Според условията за наказание Брус Ли вече от трийсет години работи като професор по ентимология и изучава пеперудите. Част от мозъка му, от която зависи професионализмът му в областта на бойните изкуства, е отстранена по хирургичен път. И в момента Брус не е по-опасен от едно тригодишно дете, а ако някой го обиди, веднага се разплаква. Дори и една пенсионерка би могла да набие този „шампион по кунгфу“, стига да пожелае.

В очите на шефа се четеше, че той наистина бе забравил какви са условията на наказанието му.

— Да, в този случай май сме прекалили — отбелязва неохотно той и примлясна. — Мисля, че Управлението трябва да бъде по-внимателно, когато предлага варианти за наказание на Главния съд. Ако нещастният Брус Ли бе запазил поне мъничко от способностите си, току-виж разследването ни свършило още днес, защото той щеше да ни довлече килъра със счупени крака. Но в резултат на необмислената си политика в областта на наказанията в момента е налице трети труп. Какво става с Хензел и Сталин?

Ван Ли се изправи и примигна разочаровано с дръпнатите си очички.

— Съжалявам, шефе, но и двамата сякаш са потънали вдън земя. Нямаме никаква представа къде да търсим Хензел. Заради Йосиф Висарионович извършихме прецизен обиск у Молотов и Каганович, а вчера вечерта дори се изтърсихме у сина на Сталин — Василий, но не го открихме никъде.

— А какво стана с анонимната бележка, която подхвърлиха в пощенската кутия на Ведомството и в която пишеше: „Сталин се крие в гардероба в жилището на Микоян“? — вдигна вежди шефът.

Ван Ли понечи да се усмихне, но прецени ситуацията и се отказа.

— Оказа се, че тази бележка е била написана от Каганович, и то с лявата ръка, тъй като се е опитал да навреди на стария си конкурент. Разбира се, че не открихме Сталин и у Микоян. Нямаше го дори под леглото.

— Малко му е на този глупак Каганович да строи всяка година сам храма „Христос Спасител“, както му отреди наказанието — разгневи се шефът. — Трябва да го изпратим да копае и метрото. Интересно дали разпитите на най-известните маниаци в Града дадоха нещо?

Този път се изправи Краузе.

— Тези момчета са изпаднали в шок — каза той с лек хамбургски акцент. — За тях появата на такъв сериен убиец е нещо невероятно. Джак Изкормвача твърди, че дори и през ум не би му минало да отиде и да накълца Кралицата, а Чикатило се кълне в майка си, че не е имал желание да убие дори Пугачова. Освен веднъж, след като чул за пръв път по телевизията песента „Планинска лавандула“.

— „Планинска лавандула“ изобщо не е песен на Пугачова — разнесе се от другия край на масата гласът на Малинин, който вече си бе изгризал ноктите. — Това е песен на София Ротару и Як Йол.

— Виж какво, той е маниак и това за него е без значение — смръщи се Краузе. — Тая песен я пее Ротару, но той е поискал да убие Пугачова, какво да го правиш. Общо взето, работата е там, че те като класически серийни убийци са клали само обикновени жени и деца и не са имали никакво желание да забият нож в някоя знаменитост. Такива маниаци изобщо са голяма рядкост. По принцип онези, които преследват някой популярен актьор или певец, са обсебени от неговата конкретна личност, например като убиеца на Джон Ленън — Марк Чапмън или, да речем, Чарлз Менсън, който накълцал на парчета бременната жена на Роман Полански. Между другото, много е жалко, че тези типове още не са пристигнали в Града. Иначе сега щяха да са ни страшно полезни за разследването.