Г. Зотов - Еликсир в Ада

Босът се почеса нервно по тила.

— Кажи ми честно, сигурно ли е, че следващата ще бъде тя?

— Абсолютно сигурно — отсече Калашников.

— Аха. Тогава няма какво да се прави — въздъхна страдалчески шефът. — Добре, първо ще обсъдим подробно всичко, а сетне ще отидем при нея заедно, за да я предупредим. Няма да й се обаждаме по телефона предварително, няма да информирам и Гласа, защото едва ли само Андропов е използвал възможността да се включва към кабела за специална връзка. Не казвай на никого нито дума — дори на Малинин. Нямам нужда от нови издънки както в случая с Краузе. Докарай веднага Сталин тук, ще го заключа, нека да постои малко в бронирания шкаф в кабинета ми, докато не приключим. Тук поне със сигурност няма да му се случи нищо.

Алексей кимна три пъти, което би трябвало да означава: „Звучи логично, шефе.“

— А къде го откри? — Шефът посегна към цигарите.

— Няма да ми повярвате, но го открих в жилището на групенфюрер Мюлер, на същия онзи човек, който е ръководел Гестапо. Двамата си седяха в кухнята и пиеха шнапс като неразделни приятели. За да го измъкна, се наложи да взривя стената с едно взривно устройство, което взех от служебните запаси.

Шефът се облегна назад в креслото и за пръв път от началото на разговора искрено се развесели.

— Да, всички ни надхитри старчето Коба… Но и теб си те бива, щом си успял да го откриеш. И най-важното е, че го направи бързо! Честно да ти кажа, вие руснаците сте много странна нация — докато не ви набият яко канчетата, не се помръдвате да свършите някаква работа.

Калашников си имаше свое мнение по този въпрос, но предпочете да не го изразява.

— А сега да поговорим за най-важното — навъси се шефът. — Какво е това шибано ПРОРОЧЕСТВО?

Алексей приближи креслото си до масата.

— Имаме проблем — каза тихо, вторачен право в жълтите очи на началника си. — Не, извинете, не се изразих правилно, ние имаме ОГРОМЕН проблем…

Колкото повече говореше Калашников, толкова повече свъсваше вежди шефът, а ноздрите му отново започнаха да бълват пламъци. И той стана много помрачен от момента, в който щабскапитанът влезе в кабинета му. Сграбчи преспапието, направено от черепа на главния инквизитор на Севиля, повъртя го в ръка, а сетне го запрати яростно в ъгъла.

— Да, работата е много лоша — каза. — Дори не допусках, че нещата са стигнали дотам. Мислех си, че става дума за най-обикновен маниак, каквито по Земята ходят с хиляди, а то какво било. Ако знаех по-рано, още преди две хиляди години щях да прекопая цялата планета, за да открия това проклето Евангелие. Ама и Тринайсетия си го бива! Седи си, мръсникът, и потрива ръце. Заложил е на всички ни бомба с часовников механизъм. Черният ангел ли казваш?

— Да — потвърди лаконично Алексей, тъй като бе наясно, че в тази ситуация няма нужда от излишни думи. Той се бе отпуснал в креслото и се чувстваше господар на положението.

— Само това ни липсваше… — разстрои се окончателно шефът, загледан в парчетата от черепа. — Прав си, налага се да я спасим, иначе с нас е свършено. Трябва да направим всичко възможно, за да заловим Изпълнителя жив, чрез него ще стигнем до Поръчителя и тогава на цялата тази компания работата й е спукана. Ти как мислиш, дали да направим засада?

— Можем да направим засада — отбеляза Калашников. — Но най-важното е нашият хубавец да не глътне ампулата в последния момент, както постъпи Свръзката. А той няма никакъв проблем да направи това.

— Между другото, това е твой личен гаф — озъби се шефът. — Не биваше да сваляш очи от него! Както и да е, да оставим това… Намери Сталин, разбра за Книгата и за всичко това заслужаваш похвала. Между другото, ето ти един любопитен документ. — Босът дръпна чекмеджето на бюрото си и извади оттам лист от оризова хартия. — Както установиха в отдела по криминалистика, след като сравниха изследванията, на всички места в града, където бяха извършени убийствата, са открити ясни отпечатъци от гуми на един и същ велосипед. Остават, защото асфалтът е мек и се разтапя от жегата. В онази задънена улица, в която килърът гениално вкара Дракула, също има такива следи, дори се вият в кръг. Велосипедът е стар, с големи колела, произведен е от немска фирма, довоенен е, както се изразяват в Русия отскоро. Общо взето, не зная дали на този етап това може да помогне на разследването, но ти за всеки случай вземи документа.

— Ще е грях, ако откажа — взе Калашников протегнатия лист. — Само че вече е време да тръгваме. Ще отида да се разпоредя за Сталин, а вие се пригответе. И без това вече закъсняваме.