Г. Зотов - Еликсир в Ада

Той се разтревожи, качи се на бегом по разкривените стъпала горе, за да провери да не би да се е разминал с вампира по стълбището, тъй като там беше доста тъмно и вятърът виеше толкова силно, че стъпките не се чуваха. Но колкото и странно да бе, мъжът в черно не успя да открие носфератуса и в къщата, където старателно претърси всяка ъгълче. Следи от вампира не се виждаха не само в зеленчуковата градина, но и в тоалетната. Той не се криеше нито в камарата боклук, нито в храстите край пътя.

Нямаше го никъде.

17 часа и 35 минути

— Няма да ви пусна! Правете каквото искате, шевалие Калашникоф, но няма да ви пусна!

Кралица Мария-Антоанета, която по съвместителство беше и секретарка, стоеше изпъчила твърдия си бюст и беше непреклонна в решението си, а за по-убедително бе разперила широко ръце, сякаш искаше да сграбчи Алексей в горещите си обятия.

— Върна се от митницата страшно ядосан. Отдавна не съм го виждала такъв. Не влизайте, това е за ваше добро. Да не мислите, че ще ви пожали? Дори няма да усетите как ще ви изпепели.

— Нека да ме изпепели — съгласи се тъжно Калашников. — Но преди това току-виж ми разрешил да кажа поне две думи, а пък сетне нека да прави каквото ще. И без това само си късам нервите с тези убийства. За едва седмица съм спал най-много десет часа, така че не ме е страх от нищо.

— Шевалие, не разбирам тази руска дума „току-виж“! — изврещя кралицата. — Като че ли не знаете какво става, когато е разярен? Стаята се нажежава до такава степен, сякаш се намираш в стоманолеярен цех. Не мога да докосна бюрото, пари. В такова състояние не би пожалил дори родната си майка!

— Че той има ли майка? — учуди се Калашников.

Мария-Антоанета плесна емоционално с ръце.

— Виж ти, това е страхотно! Когато хората ругаят, винаги споменават майката на опонента си, но като се замисли човек, наистина, откъде шефът би могъл да има майка? Не е зле да се мисли, преди да се говори!

— Не е зле, но аз често забравям да го правя — смути се Калашников. — Тъй че, Машенка…

Кралицата застина. Досега никой не се бе обръщал към нея толкова фамилиарно.

— Пуснете ме да кажа дори не две, а само една-единствена дума — продължи доверително Алексей. — Повече не ми трябва. Повярвайте ми, работата наистина е спешна. Ако не ме пуснете, ей сега ще разбия тази врата. Кълна се.

— Ще ви изпепели — повтори уморено Мария-Антоанета и се отмести встрани.

— Извикайте чистачката — подхвърли през рамо Калашников и влезе вътре.

Шефът впи в Калашников толкова мил, поглед, че той отново почувства познатите болезнени пробождания по цялото си тяло. От ноздрите на боса непрекъснато се стрелкаха тънки синкави езичета на пламъци, а това беше признак на изключителен гняв. Стените бяха алени.

— Доколкото виждам, ти си откачил напълно — облъхна го с жар в лицето босът. — Марш навън, животно!

Калашников се смръщи и пипна опърлената си лява вежда, а по върха на пръстите му останаха сгърчени от пламъка косъмчета.

— Ще си тръгна веднага — сви рамене той. — Но не съм дошъл току-така. Имам новини.

Както очакваше щабскапитанът, тази дума беше напълно достатъчна. Шефът мълчеше гневно, бълвайки кълбета дим, но престана да мята пламъци към него.

— Сталин ми разказа всичко за Евангелието от Юда — обяви Алексей, загледан в тавана с горгони, изрисуван лично от Микеланджело. — Все още не зная името на убиеца и по тази точка се провалих. Но вече зная със сигурност коя ще бъде последната жертва.

Очите на шефа моментално се разшириха и от изненада той отвори уста, която изпусна пара. Калашников се възползва от момента, наведе се грациозно към островърхото ухо на шефа и разпалено му зашепна нещо. Докато обясняваше, Алексей размахваше ръце и на два пъти удари лекичко началството си по рогата. Но шефът не забеляза това, тъй като беше шокиран от сензационната новина, която току-що чу.

— Това не може да бъде… Тя пък какво общо има с това? — блъвна той облаче синкав дим от устата си, сякаш нарочно се задави с него, и подсмръкна.

— О, всичко е много-много добре обмислено — извиси глас Калашников и направи загадъчен жест около главата си. — Тя е необходима, за да затвори кръга и ПРОРОЧЕСТВОТО да се сбъдне. Тя е нещо като спусък. Честно казано, аз също се изненадах, че са решили да посегнат на такава личност. Но независимо от всичко това е точно така.

— Ох, не ми се ще отново да се срещам с нея — отбеляза кисело шефът. — След онзи инцидент в Рая двамата страшно се скарахме и след това какво ли не чух по свой адрес. И живота й съм съсипал, и младостта й съм затрил, и децата съм оставил без баща. Както виждаш, говоря си дори с Гласа, но с нея — не. Много ми е обидно, разбира се, все пак ми е роднина. Ако си беше намерила друг мъж, нямаше да има проблеми. Но не, тя се запъна. Опитах се да възстановя отношенията ни, веднъж й изпратих картичка за рождения ден, но това не предизвика никакви емоции в нея.