Г. Зотов - Епидемия в рая

неделя, 18 часа 00 минути

Секретният кабинет на архива на Небесната канцелария беше с овална форма. Стени изобщо не се виждаха, а на тяхно място стояха долепени един до друг превъзходно изработени от орехово дърво шкафове за книги с безброй дебели, огънати под тежестта полици, а на всяка от тях томовете бяха подредени в дванайсет редици. Наподобявайки гранитен олтар с полирани гръцки колони, от двете страни на тези шкафове се издигаха огромни пясъчни часовници от муранско стъкло. В средата на архивния кабинет имаше маса, изсечена от цял къс уралски малахит, а повърхността й беше изцяло затрупана с архивни папки и древни книги. Над един от фолиантите ожесточено спореха Калашников и Гавраил. Малинин се разхождаше тактично покрай олтара, напрягайки се да чуе разговора.

— Пак ви казвам, че ако жена ми е в такава опасност, аз се отказвам да участвам в разследването — разсичаше въздуха с ръка Калашников. — Само семейни проблеми ми липсват. Извикайте веднага колесницата, връщам се обратно в Града.

— Но нали се разбрахме… — призоваваше разума му притесненият Гавраил.

Той изглеждаше напълно разстроен, пляскаше отчаяно с криле и обикаляше около Алексей като кокошка около пиле. А Калашников стоеше със скръстени ръце в наполеоновска поза и гледаше в пода. Липсваха му само рединготът и триъгълната шапка.

— Не ми пука, че сме се разбрали — инатеше се той. — Гласа щял да ви уволни, така ли? Много добре. Отдавна е време да прочистят съмнителното ви ведомство. Кой работи така? Още в самото начало се опитаха да ни отровят в собствения ви кабинет, но това не ви накара да мислите логично и да вземете мерки за сигурност. Макар че всеки, който е прочел една дори и най-елементарна кримка, щеше да е наясно, че убиецът рано или късно ще разбере, че аз имам близък човек в Рая. И какво се случва сега? Получавам бележка от Алевтина, от която става ясно, че я заплашват, като настояват да прекратя разследването, в противен случай със сигурност ще ме разтворят със светена вода и вторият опит ще бъде по-успешен от първия. „Покрай него денонощно има наш човек“ — така са й казали.

— И вие вярвате на това? Ама те блъфират — оправдаваше се Гавраил като слаб ученик пред учител. — Съгласен съм, че нашите ангели в Небесната канцелария напълно са забравили какво е истинско престъпление и не успяха да предвидят очевидните ходове на злосторниците. Но сега може би вече е време да престанете да се тръшкате? Алевтина е преместена на специален недостъпен остров с усилена охрана и патрулни катери. Можете да се срещнете с нея по всяко време. В момента търсим психотерапевт, който да я успокои. Вярно, на този етап все още не сме намерили.

— Естествено, откъде ще се вземе при вас психотерапевт? Дори нещастните метачи на улиците трябва да ви ги транспортират нелегално. И как изобщо бих могъл да имам доверие на ангелите от вашата охрана след опита да ни почерпят със светена вода и след тази бележка? — беснееше Калашников. — Навсякъде има само интриги, забрани и такива заговори, че „Ал Кайда“ пасти да яде! И вие му викате на това Рай, така ли?!

— А аз какво ви казах? — намеси се Малинин. — Вашблороде, аз още в първия момент…

— Тебе никой не те пита! — кресна му побеснелият Калашников.

Помощникът му отскочи и отиде до пясъчния часовник.

— Всичко разбрах и всичко съм взел предвид — отбеляза кротко и миролюбиво Гавраил. — Поднасям ви извиненията си и признавам, че допуснах огромна грешка, която вече е поправена и вашата жена е в ПЪЛНА безопасност. Много жалко, че тя не знае кой точно й е отправил заплахата, тъй като телефонното обаждане е било анонимно, а ние нямаме никаква апаратура за подслушване. Както твърди Алевтина, гласът по телефона е бил женски и е звучал много самоуверено. Това е изключително важна подробност. Още днес ще проведем кръстосани разпити на всички служители от централния офис на Небесната канцелария, за да се опитаме да измъкнем нова информация за опита да бъдете отровени.

— Няма смисъл. От данните, които вече имам, става ясно, че разпитът е излишен — сложи ръка върху стария фолиант Алексей.

— Да речем, че е така — измъкна се ловко Гавраил. — Но не бива да изключваме и това, че някой целенасочено се опитва да ни обърка. Разполагаме с катастрофално малко време и нека не го губим… Трябва спешно да обсъдим всичко.

Той хвърли многозначителен поглед към Малинин.