Г. Зотов - Епидемия в рая

Не беше чак толкова късно, но Гавраил изглеждаше толкова смачкан и съсипан, че циничният Малинин за миг си помисли, че на високопоставения ръководител на Рая по изключение му е позволено да употребява силни спиртни напитки. За разлика от Калашников, който възприе ситуацията нормално, тъй като той вдигна архангела от леглото, а всяко внезапно събудено същество е готово да убие онзи, който го е направил. Гавраил предложи на гостите да седнат във фотьойлите и навлече халата си с разрези за крилете. Съненият охранител, който беше един от ангелите на възмездието, прикрепени към Калашников, донесе табла с неизменния ананасов сок. Вартоломей отпи мрачно от течността, повъртя я малко в устата си, за да усети вкуса й, глътна я и кимна одобрително, тъй като я призна за безопасна за употреба.

— Благодаря за обаждането — каза Гавраил с дрезгав глас. — Зная, че нямаше да ме събудите, ако не е крайно необходимо.

— Разбира се — рече любезно Калашников. — Ще ви обясня ситуацията накратко и се надявам, че няма да ми се сърдите. Тъй като се уморих да чакам специалиста, когото ми обещахте, тази сутрин изпратих тайно в градската лаборатория торбичката с пера, изпадали от крилете на изчезналите ангели.

На лицето на Гавраил се изписа смесица от недоволство и почуда.

— Не-не — каза Калашников, изпреварвайки ситуацията. — Проблемът не е във вас. Но за съжаление след тъжния инцидент с опита да ни почерпят със светена вода, не можем да имаме доверие на служителите, които ви заобикалят. Освен това в Рая няма подходящ специалист, а аз трябваше да получа анализа МНОГО спешно, което е и във ваш интерес. И се наложи да предприема такива действия.

Лицето на Гавраил се отпусна и той кимна натъжено.

— Та така — усмихна се Алекей. — Ще пропуснем подробностите за това как точно съм изпратил перата за анализ. По-важни са резултатите, нали? Но не мога да кажа, че информацията ми ще ви зарадва. Защото сега вече съм напълно убеден, че това са планирани убийства. За да установя кой ги е извършил и най-вече, за да разбера причината, ще имам нужда от вашата помощ.

Гавраил постепенно променяше цвета си също като стените в кабинета на Шефа — бузите му почервеняха, а челото му пребледня. А крилете му омекнаха и се отпуснаха. С Вартоломей се извършваше същата поредица от метаморфози и румените, пращящи от здраве бузи на генерала станаха сивкави.

— Значи ангелите не са избягали, така ли? — изсумтя Гавраил.

— Не — разпери ръце Калашников. — Всяко от нашите ангелчета е било убито, и то толкова виртуозно, че без лабораторните анализи едва ли бихме се досетили за начина, по който са го направили. Явно убиецът е разчитал точно на това, тъй като е знаел, че в Небесната канцелария няма да се намерят дори и двама специалисти в криминалната сфера и затова всяко разследване е обречено на крах.

Архангелът не можеше да изрече нито дума. Вартоломей също изгуби дар-слово. Й също седна във фотьойла, тъй като вече не бе в състояние да се държи на краката си.

— Отначало работех по версията, че ангелите са решили да изчезнат, за да се насладят на земния живот и да изпитат неговите изкушения и чар — призна си Калашников. — Но сетне разбрах, че греша. Първо, заради това, че командировките на Земята са напълно достъпни. И второ, заради успешната кариера на всички изчезнали. Благодарение на разпитите на десетина служители на Небесната канцелария, които са работели заедно с жертвите, установих, че преди да изчезне, всеки от тези ангели се е оплаквал от следните симптоми — гадене, температура, силен световъртеж, болки в очите. Някои са имали висока температура, но, общо взето, оплакванията им са били същите. А след като обобщих информацията, стигнах до извода, че ангелите със сигурност са били отровени.

— Отровата в чашите с чай ли е била сипана? — намеси се в разговора разгорещеният от безалкохолното вино Малинин. — Чувал съм за два такива случая в един пътнически самолет и в един японски ресторант. Оттогава се зарекох да не пия чай, защото явно няма никакъв проблем да разтвориш отрова в него.

Калашников го стрелна с един от онези свои прочути погледи и в резултат на това унтерофицерът преглътна следващите си думи и мълчаливо се сви в ъгъла, за да избегне гнева на негово благородие. „Лъжат за това безалкохолно вино — помисли си Малинин. — Уж изпих само половин туба, а май нещо ме хвана… главата ми шуми… и много ми се пее.“ Но той бързо сдържа желанието си да се разпее.