Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

Позвъних в участъка и го намерих.

— Мат Скъдър е — представих се.

— Здрасти, как я караш? Опасявам се, че Джо го няма.

— Няма нищо. Може би ти ще ми направиш една услуга. Пътувам тук с една приятелка и някакъв кучи син с хонда сивик удари бронята й и изчезна. Не си виждал по-голяма наглост.

— Проклятие. А ти в колата ли беше, когато стана? Тоя е луд да избяга от мястото на катастрофата. Сигурно е пиян или дрогиран.

— Няма да се изненадам. Работата е там, че…

— Имаш ли номера на колата? Ще я потърся.

— Много ще съм ти благодарен.

— Няма защо. Само ще попитам компютъра. Задръж така.

Зачаках.

— Да му се не види — изнедоволства той.

— Проблем ли има?

— Променили са проклетата парола за достъп до базата данни на Управлението за превозни средства. Въвеждам паролата и не ме допуска. Непрекъснато дава „Паролата е невалидна“. Ако ми се обадиш утре, сигурен съм…

— Ще ми се да задействам въпроса тази вечер. Преди онзи да успее да изтрезнее, ако ме разбираш.

— Ама разбира се. Да можех да ти помогна…

— Няма ли човек, на когото да позвъниш?

— Да — живна той. — Оная кучка в Регистъра, ама тя ще ми каже, че не може да ми даде паролата. Все това ми разправя.

— Кажи й, че имаме код за тревога пета степен.

— Я повтори?

— Просто й кажи, че имаме код за тревога пета степен — повторих аз — и че е най-добре да ти даде паролата, преди да се е размирисало чак до Кливланд.

— За пръв път чувам подобно нещо — призна той. — Чакай така, ще пробвам.

Остави обаждането ми на изчакване. От другата страна на стаята Майкъл Джексън се взираше в мен през пръстите на бялата см ръкавица. Белами се върна на телефона:

— Да пукна, ако не проработи. „Код за тревога пета степен.“ Направо я помете. Даде ми паролата. Чакай да я въведа. Готово. Кажи сега регистрационния номер на колата.

Продиктувах му го.

— Да видим какво ще излезе. Добре, бързо стана. Колата е от осемдесет и осма, хонда сивик с две врати, цвят олово… Олово? Защо просто не кажат сиво? Няма значение. Собственикът е… Имаш ли молив? Каландър, Реймънд Джоузеф — продиктува фамилията буква по буква. — Адресът е Пенелъпи авеню, номер трийсет и четири. Това е в Куинс, но къде в Куинс? Чувал ли си за Пенелъпи авеню?

— Май не.

— Човече, аз живея в Куинс и за пръв път го чувам. Чакай, има и код. Едно-едно-три-седем-девет. Това е Мидъл Вилидж, нали? Никога не съм чувал за Пенелъпи авеню.

— Ще го намеря.

— Да, предполагам, че си мотивиран, нали? В колата всички са здрави, надявам се.

— Добре са, само лека повреда по колата.

— Закови го яко, да изчезне от мястото на катастрофата по тоя начин. От друга страна, ако го докладваш и цената на застраховката на твоята приятелка ще скочи. Най-добре ще е, ако двамата с него се разберете помежду си, но ти сигурно си намислил точно това? — Той се разсмя. — Код пета степен. Направо й припари на девойката. Задължен съм ти.

— Няма защо.

— Не, сериозно, задължен съм ти. Непрекъснато си имам проблеми с тази работа. Това ще ми спести големи главоболия.

— Ами ако наистина мислиш, че си ми задължен…

— Казвай.

— Чудех се дали има досие, нашият господин Каландър.

— Това е лесно да се провери. Не ти трябва никакъв код пета степен, защото знам кода за достъп. Изчакай. Няма.

— Нищо ли?

— Нищо за щата Ню Йорк, човекът е бойскаут. Код пета степен. Всъщност какво означава?

— Да кажем само, че е от високо ниво.

— Сигурно.

— Ако имаш трудности — чух се да казвам, — само им кажи, че код пета степен замества и анулира всичките им настоящи указания.

— Замества и анулира?

— Именно.

— Замества и анулира всичките им настоящи указания.

— Разбрал си. Но не го използвай за щяло и нещяло.

— Няма — обеща той. — Не искам да го изтъркам.

За момент си помислих, че го държим на мушката. Вече имах име и адрес, но не беше адресът, който търсех. Похитителите се намираха някъде в Сънсет Парк, в Бруклин. Адресът беше в Мидъл Вилидж, Куинс.

Позвъних на Информация Куинс и набрах телефона, който ми дадоха. Телефонът издаде онзи нов звук, нещо между сигнал и писък, и записано съобщение му осведоми, че набраният от мен номер вече е закрит. Отново позвъних на Информация и съобщих за това, служителката провери и ми каза, че номерът е закрит съвсем наскоро и все още не е заличен от указателя. Попитах дали има нов номер. Тя ми каза, че няма. Попитах дали може да ми каже кога е бил закрит номерът; отговори ми, че не може.