Кен Фоллетт - Крахът на титаните

В този ранен час училището и игрището пустееха. Били се гордееше, че го е оставил зад гърба си, макар част от него да копнееше да се върне там, вместо да се спуска в шахтата.

С приближаването към мината улиците почнаха да се пълнят с миньори, всеки с тенекиената си кутия и с бутилка чай. Всичките се обличаха еднакво, в стари костюми, които сваляха на работното място. На някои им беше студено, ала Абъроуен беше гореща мина и всички работеха по долни гащи и ботуши или по груби ленени гащета. Също така не сваляха дебело подплатените си шапки заради ниските тавани на тунелите, където човек лесно можеше да халоса главата си.

Били съгледа извисяващата се над къщите подемна машина — кула, увенчана с две огромни колела. Те се въртяха в противоположни посоки и дърпаха кабелите, които спускаха и вдигаха клетката. Такива съоръжения се издигаха над повечето долини в Южен Уелс подобно на църковни кули над земеделски селца.

Други сгради, сякаш случайно разпилени наоколо, обграждаха входа на мината — стаята със светилниците, кантората, ковачницата, складовете. Между тях се виеше железопътната линия. На площта за отпадъци се валяха строшени колички, пукнати греди, чували за зоб и камари непотребна машинария. Слой въглищен прах покриваше всичко. Тате все натякваше колко по-малко произшествия би имало, ако миньорите държаха всичко подредено.

Били и Томи влязоха в кантората. В предното помещение стоеше Артър Петното Луелин, чиновник, не много по-голям от тях. Носеше позацапана около яката и ръкавелите бяла риза. Очакваше ги — бащите им бяха заявили, че момчетата започват работа днес. Петното написа имената им в един тефтер и ги въведе в офиса на управителя.

— Младия Томи Грифитс и младия Били Уилямс, господин Морган — обяви Артър.

Молдуин Морган беше висок мъж, облечен в тъмен костюм. Розовите му бузи лъщяха — сигурно се бръснеше всеки ден. Дипломата му за инженер висеше в рамка на стената, а бомбето — другият символ на статута му — се кипреше на показ на закачалката до вратата.

За изненада на Били, той не беше сам. До него стоеше един още по-впечатляващ господин: Пърсивал Джоунс, председател на Селтик Минералс , компанията-собственик на въгледобивната мина Абъроуен и още няколко като нея. Човекът беше дребен и настъпателен, заради което миньорите го бяха нарекли Наполеон. Носеше всекидневен черен фрак и раирани сиви панталони, а черният му цилиндър още се мъдреше на главата му.

Джоунс огледа с неприязън момчетата.

— Грифитс — започна той. — Баща ти е социалист-революционер.

— Да, господин Джоунс — отвърна чинно Томи.

— И атеист.

— Да, господин Джоунс.

— А твоят баща е служител на Федерацията на миньорите в Южен Уелс.

— Да, господин Джоунс — отговори Били.

— Не обичам социалисти. Атеистите са прокълнати вовеки. А профсъюзните водачи са най-лоши от всички.

Той ги гледаше свирепо, но не им беше задал въпрос, затова Били мълчеше.

— Не искам смутители тук — продължи Джоунс. — В долината Ронда стачкуват вече четиридесет и три седмици, понеже такива като баща ти ги подстрекават.

Били знаеше, че стачката не беше заради смутителите там, а заради извършения от собствениците на мините Илай в Пенигрейг локаут. Но продължи да мълчи.

— Вие смутители ли сте? — Джоунс насочи костеливия си показалец към Били и момчето потрепери. — Баща ти каза ли ти да отстояваш правата си, когато работиш за мен?

Били опита да помисли, макар да му беше трудно заради заплашителния вид на Джоунс. Тате не му беше казал нищо тази сутрин, но снощи му беше дал един съвет.

— Моля ви, господине, само това ми каза: „Недей да се репчиш на шефовете, това е моя работа.“

Петното Луелин взе да се подхилква зад гърба му.

Пърсивал Джоунс явно не оценяваше шегата.

— Нагъл дивак. Обаче ако те разкарам оттук, цялата долина ще се вдигне на стачка…

Били не беше мислил върху това. Толкова ли беше важен? Не, обаче миньорите биха стачкували заради принципа — децата на техните представители не биваше да страдат. По-малко от пет минути на работа и профсъюзът вече го защитаваше.

— Разкарайте ги оттук — рече Джоунс.

— Изведи ги навън, Луелин — кимна Морган. — Рис Прайс може да ги наглежда.

Били изстена наум. Рис Прайс се славеше като един от по-проклетите заместник-управители. Миналата година опита да ухажва Етел и тя го отряза безцеремонно. Постъпваше така с половината ергени в Абъроуен, обаче Рис го прие тежко.