Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Това вече беше интересно.

— Ще го видя по кое да е време — каза Фиц и опита да не разкрива нетърпението си.

— Ще му кажа да се свърже с теб. Може да има още някоя мисия за теб.

Бяха на вратата пред стаите на Беа. Отвътре се разнесе ясният плач на новородено бебе. Фиц се засрами, щом усети сълзите да потичат от очите му.

По-добре да вляза — каза той. — Лека нощ.

— Поздравления и лека нощ и на теб.

Нарекоха го Андрю Алекзандър Мъри Фицхърбърт. Беше мъничък, с рошава коса, черна като на Фиц. Заведоха го в Лондон увит в одеяла; возеха го в Ролс-Ройса , следвани от още две коли за случай на повреда. Спряха за закуска в Чепстоу и за обяд в Оксфорд и пристигнаха в дома си в Мейфеър точно за вечеря.

Няколко дни по-късно, в един мек априлски следобед, Фиц се упъти за среща с Мансфийлд Смит-Къминг, вървеше по Крайбрежната улица и гледаше мътните води на Темза.

Тайните служби бяха надраснали апартамента си във Виктория. Господин Си премести нарастващата си организация в разкошна викторианска сграда, наречена Уайтхол корт, на брега на реката на един хвърлей място от Биг Бен. Скрит асансьор качи Фиц на най-горния етаж, където старшият шпионин заемаше два апартамента, свързани с пасаж на покрива.

— Следим Ленин от години — каза Си. — Ако не успеем да го съборим от власт, той ще стане един от най-злите тирани, които светът е познавал.

— Вярвам, че сте прав.

Фиц изпита облекчение, че Си е на неговото мнение относно болшевиките.

— Но какво можем да направим?

— Нека поговорим за това какво можете да направите Вие.

Си взе от бюрото си стоманен пергел за отмерване на разстояние по карта. Сякаш по невнимание той заби острието в левия си крак.

Фиц успя да потисне вика на изненада на устните си. Разбира се, това беше изпитание. Спомни си, че Си има дървен крак в резултат от автомобилна катастрофа. Усмихна се.

— Добър трик — изкоментира той. — Почти се хванах.

Си остави пергела и сериозно изгледа Фиц през монокъла си.

— В Сибир има един казашки командир, който е свалил местните болшевики от власт — обясни той. — Трябва да знам дали си струва да го подкрепяме.

Фиц беше смаян.

— Открито?

— Не, разбира се. Но аз разполагам с тайни фондове. Ако успеем да поддържаме някакво контрареволюционно правителство на изток, то ще заслужава да харчим за него примерно по десет хиляди лири стерлинги на месец.

— Как се казва?

— Капитан Семьонов, двадесет и осем годишен. Разположил се е в Манджоули, на Източнокитайската железница до свързването й с Транссибирската.

— Следователно този капитан Семьонов контролира една железница и би могъл да контролира още една.

— Точно така. И мрази болшевиките.

— Тъй че трябва да узнаем повече за него.

— И тук Вие влизате в ролята си.

Фиц се зарадва на възможността да помогне за отстраняването на Ленин. Замисли се за много неща — как щеше да намери Семьонов? Човекът беше казак, а те бяха прочути с това, че първо стрелят, а после питат — щеше ли да говори с Фиц, или да го убие? Разбира се, Семьонов щеше да заяви, че може да победи болшевиките, но щеше ли Фиц да успее да прецени реалното положение? Имаше ли въобще начин да гарантира, че ще харчи британските пари резултатно?

Той зададе следния въпрос:

— Аз наистина ли съм правилният избор? Извинете, но аз съм забележима фигура, и едва ли съм анонимен и в Русия…

— Честно казано, нямаме особено голям избор. Трябва ни някой достатъчно високопоставен, ако стигнете до преговори със Семьонов. А няма и много напълно надеждни хора, които говорят руски. Повярвайте ми, Вие сте най-доброто налично нещо.

— Разбирам.

— Разбира се, това ще е опасно.

Фиц си спомни как тълпата селяни преби Андрей до смърт. Това можеше да бъде той. Потисна тръпката на страх.

— Осъзнавам опасността — произнесе той с равен глас.

— Кажете ми тогава — ще отидете ли до Владивосток?

— Разбира се — отговори Фиц.

Гас Дюър трудно свикна с войнишкия живот. Беше висок и несръчен и му беше трудно да марширува, да отдава чест и да набива крак по военному. Що се отнася до физическата подготовка, той от ученик не беше правил упражнения. Приятелите му, които знаеха неговия вкус към букетите цветя на масата и ленените чаршафи, смятаха, че армията ще бъде ужасен шок за Гас. Чък Диксън, с когото бяха заедно в офицерската школа, рече: