Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Следобед петстотинте щурмоваци на Валтер минаха през следващия хребет и се разположиха на лагер на отсрещния бряг на реката Вел. Така само за един ден напреднаха с дванадесет мили.

На следващия ден спряха, за да изчакат подкрепления, на третия ден отново напреднаха и на четвъртия ден, четвъртък, тридесети май, след като от понеделник бяха преодолели удивителните тридесет мили, достигнаха северния бряг на Марна.

Валтер мрачно си припомни, че през четиринадесета година немското настъпление беше спряно тук.

Закле се това да не се повтори.

Гас и Американският експедиционен корпус бяха в тренировъчния лагер Шатовилен южно от Париж на тридесети май, когато Трета дивизия получи заповед да помогне с отбраната на Марна. По-голямата част от дивизията почна да се товари на влакове, макар че при разнебитената френска железопътна мрежа тяхното придвижване щеше да отнеме няколко дни. Картечарите на Гас и Чък обаче тръгнаха по шосе веднага.

Гас беше едновременно развълнуван и уплашен. Това не беше като бокса, където съдията налагаше правилата и станеше ли опасно, прекратяваше боя. Как би се държал Гас, когато някой наистина стреля по него? Дали щеше да се обърне и да побегне? Какво би го спряло? Общо взето, той винаги постъпваше логично.

Колите бяха ненадеждни като влаковете — много от тях се повредиха или останаха без гориво. Освен това се бавеха заради цивилните, които се движеха насреща им, бягаха от битката, едни подкарали стада добитък, други — тикащи покъщнината си в разни ръчни колички.

В шест часа вечерта в петък в китния градец Шато-Тиери на петдесет мили източно от Париж, пристигнаха седемнадесет картечници. В лъчите на следобедното слънце местенцето изглеждаше хубаво. Разполагаше се на двата бряга на Марна и два моста свързваха предградието на южния бряг с центъра на града на северния. Французите държаха и двата бряга, ала предните немски отряди вече бяха достигнали северните предели на града.

Батальонът на Гас имаше заповед да разположи оръжията си по южния бряг и да контролира мостовете. Американците имаха тежки картечници Хочкис М1914 , разположени на яки триноги и захранвани с ленти с по двеста и петдесет патрона. Имаха още пушечни гранати, които се изстрелваха под ъгъл от четиридесет и пет градуса от двунога и няколко окопни минохвъргачки, от британския модел Стоукс .

Когато слънцето залезе, Гас и Чък тъкмо наглеждаха настаняването на своите взводове между двата моста. По време на обучението не бяха подготвяни да взимат такива решения, та просто трябваше да използват здравия си разум. Гас подбра триетажна постройка с кафене със спуснати кепенци на приземния етаж, разби ключалката на задната врата и се качи по стълбите. От прозорчето на таванския етаж се откриваше ясен изглед отвъд реката и на една улица от отсрещната страна, която вървеше в северозападна посока. Нареди на един екип с тежка картечница да се разположи тук. Очакваше сержантът да му каже, че това е глупава идея, обаче човекът кимна одобрително и изпълни заповедта.

Гас разположи още три картечници на подобни места.

Докато търсеше подходящо укритие за минохвъргачките, се натъкна на един тухлен навес за лодки на брега на реката. Понеже не беше сигурен дали това е в неговия участък, или в този на Чък, тръгна да търси приятеля си, за да провери. Забеляза го на стотина ярда по-нататък по брега, близо до източния мост, да гледа през бинокъла отвъд реката. Направи две крачки към него и тогава се разнесе страшен гръм.

Обърна се по посока на звука. В миг се чуха още няколко оглушителни гърмежа. Разбра, че немската артилерия е открила огън, когато един снаряд се взриви в реката и вдигна същински гейзер.

Отново погледна към мястото, където беше забелязал Чък, само за да види как приятелят му изчезва в експлозия от пръст.

— Иисусе Христе! — продума Гас и хукна натам.

По цялото протежение на южния бряг избухваха снаряди и мини. Войниците се проснаха на земята. Гас се добра до мястото, където беше видял Чък, и се огледа замаяно. Виждаше само камари пръст и камъни. После зърна една ръка, която се подаваше отдолу. Отмести един камък и с ужас видя, че ръката няма тяло.

Дали това беше ръката на Чък? Сигурно имаше как да се определи, ала Гас беше твърде потресен и сега не можеше да разсъждава. С петата на ботуша си безрезултатно разри пръстта. После падна на колене и почна да копае с ръце. Видя жълтеникава якичка с метален диск с надпис „САЩ“.