Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Тази война е една хищническа империалистическа война. Ние не искаме да участваме в това срамно империалистическо изтребление на хора. Със събарянето на капитала ние можем да сключим демократичен мир!

Тези думи получиха още по-шумно одобрение.

— Не искаме лъжите и измамите на буржоазния парламент! Единствената възможна форма на управление е съвет на работническите депутати. Всички банки трябва да бъдат национализирани и поставени под управлението на съвета. Всички частни земи трябва да бъдат конфискувани. И всички офицери в армията трябва да бъдат избираеми!

Мнението на Григорий беше съвсем същото и той викаше и махаше заедно с почти всички посрещачи.

— Да живее революцията!

Множеството полудя.

Ленин слезе от покрива на колата и влезе вътре. Машината потегли бавно. Тълпата я обгради и я последва, развяла червените знамена. Военният оркестър се присъедини към процесията и засвири марш.

— Според мен, това е човекът! — заяви Григорий.

— И според мен — отвърна Константин.

Двамата последваха процесията.

На дневна светлина нощният клуб Монте Карло изглеждаше ужасно, но Лев Пешков си го обичаше. Дървенията беше изподрана, боята се лющеше, тапицерията беше лекьосана и килимът беше осеян с фасове. За Лев обаче това беше раят. На влизане целуна момичето на гардероба, почерпи портиера с пура и посъветва бармана, който вдигаше някаква каса, да внимава.

Управител на нощен клуб — това беше идеална работа за Лев. Основната му отговорност беше да следи никой да не краде. Лев знаеше как да го направи, тъй като самият той беше крадец. Останалите му задължения се състояха просто в това да се грижи зад бара винаги да има достатъчно пиене и на сцената да свири приличен оркестър. Получаваше заплата, безплатни цигари и всичкото пиене, което можеше да погълне, без да падне. Винаги се обличаше официално и затова се чувстваше като принц. Йосиф Вялов го беше оставил да ръководи заведението както намери за добре. Щом имаше печалба тъстът не проявяваше друг интерес към клуба. Само от време на време се появяваше с приятелчетата си да погледа програмата.

Лев имаше само един проблем — съпругата си.

Олга се беше променила. През лятото на 1915 година в продължение на няколко седмици тя изгаряше за секс и непрестанно жадуваше за тялото на Лев. Но той вече знаеше, че това не е характерно за нея. След като се ожениха, всичко, което той правене не й харесваше. Искаше Лев да се къпе всеки ден, да ползва четка за зъби и да престане да пърди. Не обичаше да танцува, нито да пие. Молеше Лев да не пуши. Никога не посещаваше клуба. Двамата спяха в отделни легла. Казваше му, че е от долен произход.

— Аз наистина съм от долен произход. Нали затова бях шофьор — отговаряше Лев.

Олга продължаваше да е недоволна.

Затова Лев нае Марга.

Сега старата му изгора беше на сцената и репетираше нов номер с оркестъра. Две негърки със забрадки бършеха масите и метяха пода. Марга беше облечена в тясна рокля, а червилото й беше ярко. Лев й беше дал работа като танцьорка, без да знае дали е добра. Оказа се, че Марга е не просто добра — тя беше звезда. В момента пееше дрезгаво някаква неприлична песен — как цяла нощ чака любимият й да дойде: „Чувствам се безпомощна, но заради очакването ми става по-сладко, когато той дойде“.

Лев знаеше отлично какво иска да каже.

Гледа я, докато свърши песента. Марга слезе от сцената и го целуна по бузата. Той взе две бутилки бира и я последва в гримьорната.

— Отлично изпълнение — похвали я на влизане.

— Благодаря. — Марга лапна бутилката и я надигна. Лев гледаше червените й устни. Тя пи дълго. Забеляза, че я наблюдава, преглътна и се усмихна. — Това да ти напомня нещо?

— Можеш да се обзаложиш, че е така.

Лев я прегърна и прокара ръце по тялото й. След няколко минути тя коленичи, разкопча панталоните му и го пое с уста. Много беше добра, най-добрата, която Лев познаваше. Или наистина й доставяше удоволствие, или беше най-добрата актриса в цяла Америка. Той затвори очи и въздъхна от удоволствие.

Вратата се отвори и влезе Йосиф Вялов.

— Значи е вярно! — гневно рече той.

Двама от разбойниците му, Иля и Тео, го последваха в гримьорната.

Лев се уплаши не на шега. Трескаво се мъчеше едновременно да се закопчае и да се извини.

Марга пъргаво се изправи и избърса уста.

— Намирате се в моята гримьорна! — протестира тя.