Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Няма съмнение относно убежденията на Ленин — каза му той, докато пиеха кафе. — Казва, че са се отървали от последния символ на потисничеството, царя, без да променят руското общество. Работниците не успели да завземат властта: буржоазията още контролирала всичко. На всичко отгоре, по някаква причина Ленин лично мрази Керенски.

— А може ли да свали временното правителство?

Валтер безпомощно разпери ръце.

— Той е много интелигентен, решителен и роден водач. Никога не върши нищо друго, освен да работи. Болшевиките обаче са само поредната партийка сред онези десетина или повече, които се домогват до властта, и няма как да се прецени коя ще надделее.

— Следователно цялото това усилие може и да е било напразно.

— Освен ако не направим нещо да помогнем на болшевиките да спечелят.

— Например?

Валтер пое дълбоко дъх.

— Да им дадем пари.

— Какво? — Ото беше потресен. — Правителството на Германия да дава пари на социалисти революционери?

— Предлагам сто хиляди рубли като начало — спокойно отвърна Валтер. — За предпочитане в златни монети от по десет рубли, ако можеш да намериш.

— Кайзерът никога няма да се съгласи.

— Налага ли се да му казваме? Цимерман може да одобри по силата на министерския си пост.

— Той не би направил такова нещо.

— Сигурен ли си?

Ото дълго мълча, гледа Валтер и мисли.

Накрая каза:

— Ще го попитам.

След три дни във влака русите напуснаха Германия. В Засниц, на морския бряг, си купиха билети за ферибота Кралица Виктоия , който да ги откара през Балтийско море към южния край на Швеция. Валтер пътуваше с тях. Плаването беше тежко и всички имаха морска болест с изключение на Ленин, Радек и Зиновиев, които ядно спореха за политика на палубата и явно не обръщаха внимание на неспокойното море.

Взеха нощния влак до Стокхолм, където кметът-социалист ги посрещна със закуска. Валтер си запази стая в Гранд Хотел с надеждата да намери писмо от Мод. Нямаше нищо.

Беше толкова разочарован, че му идеше да се хвърли в студената вода на залива. Единствената му възможност да се свърже с нея след почти три години и нищо не се получи. Беше ли получила писмото му въобще?

Тормозеха го неприятни фантазии. Дали все още го обичаше? Беше ли го забравила? Може би в живота й имаше друг мъж? Намираше се в пълно неведение.

Радек и добре облечените шведски социалисти заведоха Ленин — донякъде против волята му — до щанда за мъжка мода на универсалния магазин ПУБ. Подкованите му туристически обуща изчезнаха. Той се сдоби с палто с кадифена яка и нова шапка.

— Сега — заяви Радек — поне е облечен като някой, който да може да стои начело на хората си.

Същата вечер с падането на нощта русите отидоха на гарата, за да се натоварят на друг влак за Финландия. Валтер щеше да остави групата тук, но отиде с тях до гарата. Преди потеглянето на влака се срещна с Ленин.

Седяха в едно от купетата под мъждива електрическа светлина, която се отразяваше в плешивата глава на Ленин. Валтер бе напрегнат. Трябваше да се справи. Беше сигурен, че няма смисъл да моли Ленин. Той не можеше и да бъде заплашван. Само хладната логика би го убедила.

Валтер беше подготвил речта си.

— Германското правителство ви помага да се завърнете в родината си — каза той. — Вие сте наясно, че не го вършим поради благосклонност.

Ленин го прекъсна на отличен немски език.

— Вие смятате, че това ще бъде в ущърб на Русия! — изръмжа той.

Валтер не отрече:

— И все пак вие приехте помощта ни.

— В името на революцията! Това е единственият критерий за добро и лошо.

— Очаквах да го кажете.

Валтер носеше тежък куфар и шумно го пусна на пода на вагона.

— В двойното дъно на този куфар ще намерите сто хиляди рубли в банкноти и монети.

— Какво?

Ленин обикновено беше невъзмутим, но сега изглеждаше сащисан.

— За какво?

— За вас.

Ленин се засегна.

— Подкуп? — гневно запита той.

— Със сигурност не — отговори Валтер. — Не е необходимо да Ви подкупваме. Целите Ви са същите като нашите. Вие призовахте за отстраняване ва временното правителство и за край на войната.

— За какво тогава?

— За пропаганда. За да Ви улеснят да разпространявате посланието си. Това е посланието, което и ние бихме желали да разнесем. Мир между Германия и Русия.

— За да можете да спечелите своята капиталистическо-империалистическа война срещу Франция!

— Както вече казах, не Ви помагаме от благосклонност — а Вие и не бихте разчитал на това. Това е практическа политика и нищо повече. Засега интересите Ви съвпадат с нашите.