Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Значи не могат да мръднат! — победоносно заяви Ото.

— Татко, какъв съвет ще дадеш на външния министър Цимерман? — попита Валтер.

— Да откаже, разбира се. Не искаме тази зараза да тръгне и по нашия народ. Кой знае какви неприятности ще забъркат тези дяволи в Германия.

— Ленин и Мартов — умислено рече Валтер. — Мартов е меншевик, обаче Ленин е болшевик. — Немското разузнаване живо се интересуваше от руските революционери.

— Болшевики, меншевики, социалисти, революционери, всичките са еднакви — отвърна Ото.

— Не, не са. Болшевиките са най-крайни.

— Още по-добра причина да ги държим по-далеч от нашата страна — сърцато се намеси майката на Моника.

Валтер не обърна внимание.

— По-важното е, че болшевиките зад граница са по принцип по-крайни от болшевиките в Русия. Петербургските болшевики подкрепят правителството на княз Лвов, докато другарите им в Цюрих — не.

— Откъде знаеш такива неща? — попита Грета.

Валтер знаеше, понеже четеше докладите на немските шпиони в Швейцария, които прихващаха пощата на революционерите.

Но отговори друго.

— Преди няколко дни в Цюрих Ленин държа реч, в която отхвърли временното правителство.

Ото презрително изсумтя, но Конрад фон дер Хелбард се приведе напред.

— Какво сте си наумили, млади човече?

— Като отказваме на революционерите разрешение да минат през Германия, ние защитаваме Русия от техните подривни идеи — отговори Валтер.

— Обясни, моля те — озадачено каза майка му.

— Предлагам ние да помогнем на тези опасни хора да се върнат у дома. Веднъж озовали се там, те или ще опитат да подкопаят руското правителство и така ще унищожат възможността му да води война, или ще вземат властта и ще сключат мир. И в двата случая Германия печели.

Всички помълчаха и обмислиха чутото. После Ото шумно се разсмя и плесна с ръце:

— Ето това е моят син! Все пак у него има нещо от стареца!

Най-скъпа моя,

Цюрих е студен град край едно езеро, но слънцето осветява водата, потъналите в зеленина хълмове наоколо и Алпите в далечината. Улиците се пресичат под прав ъгъл без извивки — швейцарците са още по-подредени от немците! Бих желала да си тук, многообична ми приятелко, както искам да си с мен навсякъде, където съм и аз!!!

Удивителните знаци трябваше да създадат у цензора на пощите впечатлението, че авторът е прекалено емоционално момиче. Въпреки че беше в неутрална Швейцария, Валтер внимаваше да не би текстът на писмото да посочи изпращателя или получателя.

Питам се дали изпитваш неудобствата на нежеланото внимание от страна на разни подходящи ергени. Ти си толкова хубава и чаровна, че със сигурност е така. И аз имам същия проблем. Разбира се, аз нямам нито хубост, нито чар, но въпреки това ме ухажват. Майка ми бе избрала партия за брак, приятел на сестра ми — лице, което познавам и харесвам. За известно време беше много трудно и се боя, че най-накрая лицето схвана, че аз съм ангажирана с приятелство, което не позволява брак.

Все пак смятам, че нашата тайна е в безопасност.

Ако някой цензор си загубеше времето да чете дотук, щеше да заключи, че писмото е от някоя лесбийка до любовницата й. До същото заключение щеше да стигне и всеки, прочел писмото в Англия. Това едва ли беше важно — несъмнено Мод, феминистка и неомъжена на двадесет и шест годишна възраст, вече я подозираха в такива наклонности.

След няколко дни ще бъда в Стокхолм, друг студен град край водата, и ти можеш да ми пишеш в тамошния „Гранд Хотел“.

Швеция, както и Швейцария, бе неутрална страна с редовни пощенски съобщения с Англия.

С най-голямо удоволствие ще чакам отговор от теб!!!

Съединените щати обявиха война на Германия на шести април, петък, 1917 година.

Валтер го беше очаквал, но при все това почувства силата на удара. Америка беше богата, изпълнена със сила и демократична — той не можеше да си представи по-опасен враг. Сега единствената надежда беше, че Русия ще рухне и ще даде на Германия възможност да победи на Западния фронт преди американците да са имали време да подготвят войските си.

Три дни по-късно тридесет и двама руски революционери-емигранти се срещнаха в хотел Церингерхоф в Цюрих — мъже, жени и едно дете, четиригодишно момче на име Роберт. Тръгнаха оттам към бароковия свод на железопътната гара, за да се качат на влака за дома.

Валтер се притесняваше, че няма да потеглят. Мартов, водачът на меншевиките, отказа да напусне без разрешение от временното правителство — странно почтително отношение за революционер. Разрешение нямаше, но Ленин и болшевиките решиха да пътуват независимо от това. Валтер много желаеше пътят да не е препречван от препятствия, придружи групичката до гарата на брега на реката и се натовари на влака заедно с тях.