Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Пред краля! Откъде знаете за Роберт?

— Валтер ми довери.

— Какво нещо, джентълмен да говори такива неща на една дама! Всичко си казват пред Вас. А какви са клюките в Лондон?

— Там всички говорят за господин Лойд Джордж.

Дейвид Лойд Джордж беше министър на финансите. Той беше уелсец, пламенен оратор с леви убеждения. Таткото на Етел казваше, че Лойд Джордж трябва да стане член на Лейбъристката партия. По време на стачката във въгледобива през дванадесета година дори говореше за национализиране на мините.

— Какво приказват за него? — попита Етел.

— Има си любовница.

— Не! — Това наистина шокира момичето. — Но той е възпитан като баптист!

Мод се засмя.

— По-малко възмутително ли би било, ако беше англиканец?

— Да! — Етел се сдържа да добави „разбира се“. — Коя е тя?

— Франсес Стивънсън. Започнала е като гувернантка на дъщеря му, но е умна жена — има диплома по класически езици — и сега е личната му секретарка.

— Ужасно.

— Нарича я „Котенце“.

Етел почти се изчерви. Не знаеше как да отвърне. Мод се изправи и Етел й помогна да облече палтото си, като я попита:

— Ами Маргарет, съпругата му.

— Стои си в Уелс с четирите им деца.

— Били са пет, но едното е умряло. Горката жена.

Мод беше готова. Двете тръгнаха по коридора и после слязоха по главното стълбище. Валтер фон Улрих чакаше във фоайето, облечен в дълго тъмно палто. Имаше мустачки и меки лешникови очи. Беше елегантен, макар и малко по немски стегнат. „Типът човек, който ще ти се поклони, ще тракне с токове и после ще ти смигне скришом“, рече си Етел. Затова значи Мод не искаше лейди Хърмия за придружителка.

— Уилямс постъпи на работа тук още като дете и оттогава сме приятелки — представи я господарката й на Валтер.

Етел харесваше Мод, но да се каже, че са приятелки беше прекалено. Мод беше добра и Етел й се възхищаваше, ала те си оставаха господарка и прислужница. Всъщност Мод искаше да каже, че Етел заслужава доверие.

Валтер се обърна към Етел с претенциозната вежливост, с която хора с неговото положение разговаряха с по-нископоставените.

— Радвам се да се запознаем, Уилямс.

— Благодаря, добре, господине. Само да си взема палтото…

Изтича надолу по стълбите. Всъщност нямаше желание да се разхожда, докато кралят още беше тук. Щеше да е по-добре да бъде подръка, за да наблюдава работата на камериерките, но не можеше да откаже.

В кухнята личната прислужница на княгиня Беа, Нина, правеше руски чай за господарката си. Етел каза на една от камериерките:

— Господин Валтер е станал. Може да разтребиш Сивата стая.

След събуждането на гостите, камериерките трябваше да влязат в стаите им, да почистят, да оправят леглата, да изпразнят нощните гърнета и да донесат прясна вода за миене. Етел видя Пийл, който броеше чиниите.

— Някакво движение горе? — попита го тя.

— … деветнайсет, двайсет — завърши той. — Господин Дюър е позвънил за гореща вода, да се избръсне, а господин Фали е поискал кафе.

— Лейди Мод иска да я придружа навън.

— Това не е удобно — навъси се Пийл. — Нужна си тук.

— И какво да й кажа, господин Пийл? Да си гледа работата ли?

— Престани с нахалството. Връщай се веднага, щом можеш.

Когато се качи обратно, Гелерт чакаше до предната врата, оплезил език. Като че ли предусещаше разходката. И четиримата излязоха и прекосиха Източната ливада в посока към горичката.

Валтер заговори Етел:

— Предполагам, че лейди Мод те е научила да подкрепяш женските избирателни права.

— Всъщност беше обратното — намеси се Мод. — Уилямс беше първият човек, който ме запозна с либералните идеи.

— Научих всичко от баща си.

Етел знаеше, че всъщност не искат да говорят с нея. Етикетът не позволяваше да са сами, но искаха най-доброто предвид обстоятелствата. Тя повика Гелерт, изтича напред и се заигра с кучето. Така те получиха желаното уединение. Погледна назад и ги видя да се държат за ръце.

„Мод действа бързо“, помисли Етел. От думите на господарката й предния ден стана ясно, че не е виждала Валтер от десет години. Дори тогава не било същинска връзка, а недоизречено привличане. Нещо се беше случило миналата нощ. Може да са говорили до късно. Мод флиртуваше с всички — така извличаше сведения от тях, но явно тук беше станало нещо по-сериозно.

Миг по-късно Етел чу Валтер да подхваща песен. Мод се включи, двамата млъкнаха рязко и се разсмяха. Мод обичаше музиката и свиреше доста добре на пиано, за разлика от лишения от музикален слух Фиц. Валтер като че ли също беше доста музикален, с приятния си лек баритон. Етел си каза, че гласът му би бил оценен по достойнство в параклиса „Витезда“.