Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

„Дотук много добре“, помисли Мелиса.

— Спрете витлото.

„Експлорър“ спря.

— Вдигнете камерата.

Малкият люк се отвори и механичната ръка с камерата, инструментите, щипките и свредлото започна да се разгъва.

Камерата, наподобяваща око на насекомо, се завъртя ту в едната, ту в другата посока.

— Чакай! — каза Гроувс на Стейн. — Не съм ти казвал да я въртиш!

— Не я въртя — отвърна Стейн.

Мелиса разбра какво се случва.

— Тони, софтуерът е всъщност изкуствен интелект. Програмиран е в случай на необходимост да не следва инструкциите. Програмиран е да се запознае максимално бързо с околната среда, без да чака команди от центъра.

— Ясно. Но за тези тестове бих предпочел да следва командите. Джак?

— Добре — отвърна Стейн и въведе някакви инструкции, които компютърът да предаде на „Експлорър“.

Въртящото се око спря.

— Прибери ръката.

Стейн въведе командата.

Ръката не помръдна.

— Проблем ли има? — попита Гроувс.

Насекомоподобното око се завъртя отново и описа пълен кръг.

— Пати, какво става? — попита Мелиса.

— Според данните, които получавам, апаратът няма да прибере ръката — отвърна Меланкорт.

— Проблемът софтуерен ли е?

Стейн въведе нови команди.

— Не получавам информация.

— Ето, започна да реагира — обади се Мелиса. — Получавам информация. Казва… че се намира във враждебна среда и трябва да вижда.

— Шегуваш ли се? — възкликна Гроувс. — Накарай го да следва инструкциите!

— Тони, това е автономна програма.

— В нея няма ли режим „следвай инструкциите“?

— Ти искаше изпитанията да са в реални условия. Това са реални условия, това е реалната програма.

— Защо никой не ми е казал?

Мелиса започна да се ядосва.

— Може би защото пропусна по-голямата част от нашите брифинги?

Намеси се и Стейн:

— Обсъждахме дълго този въпрос, Тони. Мелиса е права. Сам каза, че искаш изпитанията да се извършат в реални условия.

Мелиса продължаваше да следи образа от вътрешността на Бутилката. А „Експлорър“ продължаваше да върти окото си и да оглежда мястото, на което се бе озовал.

— Добре — каза Гроувс. — В такъв случай трябва да пренастроим софтуера. Предлагам да приключим за днес. Джак, би ли закачил апарата, за да го върнем на крана.

— Разбира се — отвърна Стейн и въведе съответните команди.

Когато събралото се множество разбра, че изпитанията приключват, се разнесе разочарован шепот.

— Браво, всички се справихте отлично — повиши глас Гроувс, за да го чуят по-добре. — Денят бе добър.

После се обърна към Шепърд и попита:

— Колко време ще ти отнеме промяната в софтуера? Искам да имаме възможност да изключим изкуствения интелект в случай на необходимост.

— Няма да се бавя. Мога да го направя за една нощ. — Мелиса усети, че се изчервява под маската си. — Съжалявам, предположих, че тестът ще се проведе в реални условия, и…

— Вината е моя — прекъсна я Гроувс. — Не се тревожи. В интерес на истината, доволен съм, че стигнахме толкова далеч, без да се получи засечка.

На малкия екран пред себе си Гроувс видя как от оранжевата мъгла изниква стрелата на крана с висящата от нея кука и се надвесва над „Експлорър“.

Механичната ръка на „Експлорър“ се задейства изведнъж — бързо, много бързо. Завъртя се към крана и го удари странично.

— Какво става, по дяволите! — възкликна Мелиса.

Кранът, който продължаваше да следва командите, зададени му от програмата, промени позицията си и продължи да спуска куката.

Витлото на „Експлорър“ забоботи и отдалечи космическия апарат от крана, като не пропусна да отблъсне куката с механичната си ръка.

— По дяволите! — каза Стейн. — Бяга от крана!

— Какво става? — попита Гроувс и впери поглед в Мелиса.

— Мисля… мисля, че софтуерът е преминал в защитен режим.

Гроувс се обърна към Стейн.

— Джак, изключи „Експлорър“. Прекъсни захранването. Ще го вдигнем напълно изключен.

Стейн въведе командата и след миг каза:

— Не реагира.

— Мини в авариен режим.

Стейн отново затрака по клавиатурата.

— Не се получава.

— Мелиса?

— Нямам представа какво се случва.

Обади се Меланкорт:

— Влязъл е в авариен режим на оцеляване. Програмиран е в подобни случаи да игнорира всички инструкции от центъра за управление и да действа автономно.

— Просто го закачете и го измъкнете оттам! — нареди Гроувс.

Мелиса наблюдаваше как Стейн се опитва да позиционира крана над „Експлорър“. Космическият апарат обаче се отдръпна рязко, при което се удари в стената на контейнера. Понесе се в другата посока, но и там се блъсна в стената.