Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— Спрете крана — нареди Гроувс. — Оставете го на мира.

— Можем да източим течността от Бутилката — предложи Стейн. — Така ще го обездвижим и ще можем да го вдигнем.

— Добре идея! Включете помпите!

Клапаните се отвориха, помпите се включиха и ритмичното им бръмчене изпълни помещението. „Експлорър“ продължи да се движи по повърхността на басейна от метан и да се блъска в стените на контейнера. При всеки удар се чуваше силно кънтене. Камерата на сондата продължаваше да се върти настрани, нагоре и надолу.

— Няма ли начин да изключим „Експлорър“? — извика Гроувс. — Така ще се повреди!

— Никакъв шанс! — отвърна Стейн. — Изобщо не приема командите.

Гроувс се обърна към Шепърд.

— Какво става, Мелиса?

— Нека опитам аз.

Стейн отстъпи встрани и Мелиса затрака бясно по клавиатурата. Не откъсваше обаче поглед от екрана, затова видя как „Експлорър“ спира до едната стена на резервоара и протяга към нея механичната си ръка. Докосна я, след което почука по нея. Шумът от почукването стигна до командния пулт.

Мелиса изпращаше команда след команда, но космическият апарат не реагираше по никакъв начин. Дори когато превключи от английски на програмен език, „Експлорър“ продължи да отхвърля всички команди. Но продължи да чука по стената на контейнера, сякаш търсеше начин да се измъкне навън.

Звукът от чукането ставаше по-силен, по-настойчив.

— Пати, какво показват данните?

— Зациклил е в авариен режим на оцеляване и почти всички модули работят едновременно. Натоварването на процесора е 99%. Изглежда доста зает.

Чукането отекна още по-силно, последвано от стържене по стената на Бутилката. Резкият звук изпълни помещението. Откъм събралото се множество долетя тревожен ропот. Хората нямаха представа какво се случва, но разбираха, че нещо не е наред.

— Мелиса, изключи го, за бога!

— Опитвам!

„Експлорър“ заудря по стената на контейнера с металната си щипка. Веднъж, два пъти… звукът отекна шумно в помещението. Зрителите, наобиколили резервоара, ахнаха смаяно и отстъпиха назад.

Мелиса се взираше в монитора. Това бе невъзможно! Софтуерът бе полудял.

— Джак, не зная какво да правя!

— След секунда ще остане на сухо. Щом се озове на дъното, ще го закачим с крана и ще го изключим ръчно.

Помпите работеха с бясно темпо, нивото на течността в камерата спадаше толкова бързо, че по повърхността се образуваха водовъртежи.

Бум! Бум! Титановата щипка на „Експлорър“ заудря по стената още по-силно.

— Какво става, по дяволите? — извика Гроувс.

— Той… реагира на предполагаема заплаха — отвърна Мелиса.

И тогава се разнесе стържене и вой на въртящ се ротор и Мелиса осъзна какво става — „Експлорър“ бе включил вграденото си свредло. Космическият апарат разгъна металната си ръка, насочи свредлото към стената и приближи към нея.

— О, не! — възкликна Стейн. — Божичко! Не!

Върхът на свредлото докосна стената и помещението се изпълни с остър вибриращ звук.

На Мелиса й бе необходима само секунда, за да осъзнае какво ще се случи, ако „Експлорър“ пробие стената на контейнера: в наситената с кислород атмосферата щяха да нахлуят силно възпламеним метан, толини и водороден цианид. И щеше да последва мощна експлозия.

Шумът от свредлото отекваше все по-остро, все по-силно. Върхът, изработен от промишлени диаманти, бързо пробиваше стената.

— Евакуация! — изкрещя Гроувс. — Всички вън! Напуснете сградата!

Сграбчи Мелиса и се опита да я бутне към вратата, но тя отказа да напусне мястото си пред контролния пулт. Разнесоха се ахкания, прозвучаха един-два писъка и зрителите се втурнаха навън.

— Джак! Ти също! Тръгвай!

Стейн поклати глава.

— Момент. Трябва да спра това.

Гроувс най-сетне успя да издърпа Мелиса.

— Тръгвай! Всички вън!

Настана същинска суматоха; хората се затичаха, отначало колебливо, но когато паниката се усили, хукнаха по-бързо.

— Джак! — изкрещя Мелиса. — Тръгвай!

Опита се да го хване за ръката, но Гроувс я задърпа, искаше да я свали от платформата, за да се присъединят към бягащата тълпа. Звукът от свредлото ставаше все по-силен и по-силен.

— Навън! Навън! По-бързо! — извика Гроувс. — Ще се взриви!

Запищя сирена, разнесе се оглушителен вой, замигаха червени аварийни лампи. Тълпата се носеше панически към изхода, събаряше пластмасовите панели, които ограждаха стерилната зона, хората се блъскаха, спъваха се, падаха… Към пода полетяха папки, мобилни телефони, айпади — всеки се опитваше да се освободи от всичко, което му пречи да тича.