Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— А сега — каза Форд, извади мобилния си телефон и го насочи като оръжие с пръст върху клавишите за бързо избиране, — ще получа ли достъп до колата, или да се обадя в Белия дом и да ти съсипя живота?

Джипът бе в същото състояние, в което го бяха намерили полицаите, ако се изключеха стотиците знаменца, с които криминолозите бяха отбелязали най-различни улики. Върху изпепелената задна седалка, маркирани отново със знаменца, лежаха овъглените останки на айфон и айпад.

— Агент Спинели?

Спинели се приближи. Беше пребледнял и не проронваше нито дума след острата реакция на Форд, който сега реши да му се реваншира, като се държи дружелюбно.

— Изглежда, че колегите ви са свършили доста добра работа при огледа на местопрестъплението.

По лицето на Спинели не помръдна нито едно мускулче.

— Успяхте ли да установите откъде е тръгнал огънят?

— Ей там… от задната седалка.

— А открихте ли следи от запалително вещество?

— Бензин, източен от резервоара, ако се съди по петното на земята.

— Това означава, че е захвърлила телефона си и айпада си и ги е подпалила заедно с колата?

— Така изглежда.

— На таблото има дупка, сякаш нещо е било изтръгнато. Какво е имало там?

— Сателитна навигация.

— А тя къде е?

— Не успяхме да я открием. Транспондерът също е демонтиран.

— ФБР разполага ли с някаква теория, която да обясни защо Шепърд е унищожила цялата електроника?

— Очевидно — каза Спинели — е искала да се отърве от всичко, което би могло да доведе до проследяването и откриването й.

Съвсем не беше толкова очевидно. Телефонът например можеше да бъде неутрализиран чрез изваждане на батерията.

— Защо ще изгаря телефона?

— В това няма нищо чудно. — Спинели започваше да се отърсва от лошото си настроение. — Искала е да унищожи всички доказателства за криминалните си престъпления.

— За какви криминални престъпления става въпрос?

Агентът изсумтя:

— Да започнем с кражба на кола, преднамерена повреда на чуждо имущество, възпрепятстване на федерално разследване, унищожаване на улики, укриване на информация, лъжесвидетелство, влизане с взлом. Да не пропускаме и укриването от федерално разследване, в което тя представлява интерес за следствието.

Форд погледна Клантън, който вече не се подсмихваше, а ги наблюдаваше със сериозно изражение.

— Вие я познавате — обърна се Форд към него. — Имате ли някаква теория?

Клантън се понамръщи, после каза:

— Мен ако питате, това е жест, който би трябвало да означава „сбогом на всичко“.

Форд кимна. Това също му бе хрумнало. Но не бе сигурен, че обяснява ситуацията.

— Не ви ли се струва, че подобна стъпка е прекалено крайна? Да унищожиш мобилния си телефон, когато навлизаш в подобна пустош? Освен това защо ще унищожава колата? Би могла да се възползва от нея по-късно.

— В наше време — отвърна Спинели — всяка кола разполага с устройство за проследяване. В допълнение към транспондерите днес се инсталират и черни кутии, които записват поведението на шофьора и демонтирането им води до блокиране на запалването. Всички улики ни навеждат на мисълта за унищожаване на доказателства.

Форд извади айфона си. Две чертички маркираха силата на сигнала. Мрежата тук поддържаше 4G.

— Има ли сигнал в планината? — попита той Клантън.

— По високите била и върховете. Не и в долините и циркусите.

Форд погледна изгорялата кола. Нещо друго се бе случило тук. Интуицията му го подсказваше. Шепърд го бе направила, защото… се страхуваше.

Върнаха се при колата, като оставиха агента на ФБР на сянка под палатката, където той запали нова цигара. Докато караха към ранчото, Клантън започна да се подхилква:

— От теб би излязъл страхотен адвокат по наказателно право. Направо не повярвах на очите си как го навираш в миша дупка.

Форд махна с ръка. Бездруго се чувстваше неловко заради избухването си.

— Човекът просто си върши работата. Мразя, когато ми се налага да постъпвам така с хората.

— На мен пък ми хареса. Явно съм те подценил.

Продължиха известно време, без да разговарят.

— Как мислиш да я откриеш в планински район с площ няколко хиляди квадратни километра?

Форд помълча, после попита:

— Държите ли още някой от онези коне, за които се е грижила?

— Разбира се.

— А имаше ли си любимец?

— Да. Редбоун, конят, който яздя аз. Тя го обязди. Най-добрият кон, който съм имал.

Форд замълча отново. Не обичаше конете, но в главата му започна да се оформя интересна идея. Затова попита: