Говард Лавкрафт - Планините на безумието

На шести януари 1931 година моя милост, заедно с Лейк, Пабоди, всичките шестима студенти и четирима от механиците излетяхме с два аероплана в посока към Южния полюс, без да подозираме, че внезапно надигналият се бурен вятър ще ни накара да кацнем принудително. Както писаха и вестниците, полетът ни имаше главно разузнавателна цел — искахме да нанесем на картата топографските особености на районите, в които до този момент още не беше стъпвал човешки крак. Предишните ни полети не се бяха увенчали с успех, макар и да предоставиха пред взора ни фантастични, призрачно измамни полярни миражи, превъзхождащи във всяко отношение онези от морското ни пътуване. Отдалечените планински хребети се рееха във въздуха като приказни градове, а магическите лъчи на ниското полунощно слънце обагряха бялата пустиня в искрящи златни, сребърни и алени краски, превръщайки я в достоен за творчеството на Лорд Дансени 12пейзаж. От друга страна, облачните дни създаваха големи затруднения за пилотите ни, понеже земята и небето се сливаха в едно неразривно цяло и ставаше изключително трудно да се различи линията на хоризонта.

Най-накрая успяхме да изпълним първоначалния си план и да прелетим деветстотин и петдесет километра на запад, съоръжавайки там още един лагер, за който погрешно предполагахме, че се намира на другия, по-малък континент. Беше интересно да сравним геоложките проби от двата района. Физическото ни състояние си оставаше превъзходно — строгото ни меню от консервирани и осолени храни се допълваше от сок от лайм 13, а умереният студ ни позволяваше да оперираме, без да навличаме най-дебелите си дрехи. Антарктическото лято бе в разгара си и ако бяхме по-експедитивни и щастието не ни изневереше, щяхме да привършим работата си преди март и по такъв начин да избегнем дългото и тежко зимуване в периода на тягостната полярна нощ. Междувременно бяхме връхлетени от няколко свирепи бури, надигнали се от запад, ала не понесохме никакви щети благодарение на изобретателността на физика Атууд; той ни показа не само как да поставим елементарни, но ефективни защитни приспособления около самолетите си, но и как да издигнем плътна стена от снежни блокчета около палатките си. Късметът определено беше на наша страна, но и ние полагахме всички усилия, за да постигаме максимума, на който бяхме способни.

Външният свят беше надлежно информиран за програмата ни, както и за почти маниакалната упоритост, с която Лейк настояваше да предприемем кратка експедиция на северозапад преди прехвърлянето ни в новата база. Очевидно не бе престанал да мисли за онези причудливи триъгълни отпечатъци, защото изтъкна пред нас, че според него наличието им в шистите противоречи на Природата и изобщо не съответства на въпросния геоложки период. Любопитството му бе изострено до краен предел и той отчаяно искаше да възобновим сондажните и взривните дейности в западния район, където бе намерена странната находка. По някакъв начин Лейк беше убеден, че сме се натъкнали на следи от голям, неизвестен на науката организъм, отбелязал значителен напредък по пътя на еволюцията, ала неизвестно защо останал извън всички познати класификации. Колкото и парадоксално да звучи, планинската порода, където се бяха съхранили, се отнасяше към дълбоката древност — към камбрийския, а може би даже и към докамбрийския период, — а това изключваше всяка възможност за съществуване не само на високоразвит, но и на какъвто и да е друг живот, стоящ в еволюционно отношение над стадия на примитивните трилобити. Възрастта на шистите, в които бяха намерени необяснимите следи, беше между петстотин и хиляда милиона години.

Предполагам, че читателите на изпращаните от нас дописки са следили с неугасващ интерес съобщенията за придвижването на групата на Лейк в посока запад — северозапад — към местата, където не само не бе стъпвал човешки крак, но и никой не си беше представял, че подобно нещо изобщо ще се случи. Колегата ни се надяваше, че онова, което ще открие там, ще преобърне цели раздели от биологията и геологията и ще накара човечеството да погледне по нов начин на естествените науки. В крайна сметка, придружен от Пабоди и още петима души, Лейк предприе кратко опознавателно пътешествие с шейни из въпросните местности в периода между единайсети и осемнайсети януари. Начинанието му беше помрачено от гибелта на две кучета, но като се изключи това злощастно обстоятелство, не мога да кажа, че бе лишено от резултат. Разкопките ги бяха снабдили с нови образци от архайските 14шисти и дори аз останах заинтригуван от явните и многочислени свидетелства за присъствие на органични остатъци в тях.