Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Тийл не можеше да чуе отговора, но високото цвъртене от слушалката показваше, че от другата страна са повишили тон. Хефлър спореше.

„Ще стане интересно“ — помисли си Маделин Тийл.

Агентът от ФБР го изслуша търпеливо, след което отговори:

— Дойдох за резултатите от анализа на митохондриалната ДНК на Хотелския убиец.

От слушалката отново се чу раздразнено цвъртене.

— Колко жалко. — Той се обърна и й се усмихна, този път напълно искрено, докато й подаваше слушалката. — Благодаря. Бихте ли ме упътили към лабораторията, в която се правят анализите на митохондриална ДНК?

— Надолу по коридора вдясно, но… никой не се допуска сам — каза тя, снишавайки глас.

— А, но аз няма да бъда сам. Доктор Хефлър ще дойде с мен. Или поне ще ме последва след малко.

— Но…

Но Пендъргаст вече беше извадил мобилния си телефон и набираше номер, докато излизаше от вратата и завиваше надясно по коридора. Веднага щом изчезна от поглед, телефонът на Маделин Тийл иззвъня и тя вдигна.

— Доктор Хефлър, ако обичате — каза мъжки глас. — Обажда се кметът Старк.

— Кметът Старк? — Не можеше да повярва. Наистина беше той, обаждаше се лично. — Да, сър, веднага. — Тя го свърза. Разговорът продължи по-малко от трийсет секунди. После Хефлър изхвърча от кабинета си със зачервено лице.

— Къде е?

— По коридора към лабораторията. Казах му…

Но Хефлър вече препускаше по най-недостоен начин по коридора. Тийл никога не го беше виждала така смутен и уплашен — и трябваше да си признае, че гледката й хареса неимоверно.

Ролс-ройсът спря под портика на имението на Ривърсайд Драйв 891 и агент Пендъргаст веднага слезе. Носеше под мишница тънък светлокафяв плик.

Вечерта наближаваше и от Хъдсън духаше студен вятър, който развяваше пешовете на сакото му и разрошваше светлорусата му коса. Сухи листа се носеха по паважа и се виеха около къщата, докато тежката дъбова врата се отваряше да погълне тъмната му фигура.

Пендъргаст бързо мина по сумрачните коридори и влезе в библиотеката. Помещението бе все така разхвърляно, масата беше отрупана с листа, част от които се бяха пръснали и по пода. Шкафът, скриващ плоскоекранния телевизор, още беше отворен. Пендъргаст енергично отиде в дъното на библиотеката и с бързо движение на китката задейства поредния невидим механизъм, който накара още един шкаф да се отвори, разкривайки малко работно пространство с компютър и монитор. Без да си прави труда да сяда, Пендъргаст затрака на клавиатурата и екранът оживя. Агентът извади диска от плика, като в бързината разпиля някакви листа, постави го в компактдисковото устройство и въведе още команди. Появи се прозорец за идентификация. След като въведе паролата, на екрана се появи строго черно-бяло съобщение:

Митохондриални полиморфизми и мутации на хаплогрупите на Homo sapiens

ПОВЕРИТЕЛНИ ДАННИ.

СТРОГО ЗАБРАНЕНО ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА

Последва още трескаво тракане на клавиатурата и на екрана се появи въртящо се колело. Миг по-късно се изписа един-единствен кратък резултат. Все така прав, Пендъргаст се взира в него цели пет секунди… след което се олюля. Отстъпи назад, олюля се отново и рухна на колене.

Специален агент Пендъргаст влезе в приемната на апартамента си в сграда „Дакота“. Спря нерешително, заслушан в шепота на водата върху камък. След малко пристъпи до малка картина на Моне и я изправи, макар че си беше идеално окачена на бледорозовата стена. След това отиде до едно извито дръвче бонзай, взе от масата миниатюрна, ръчно изработена градинарска ножица и внимателно подряза няколко нови филиза. Ръката му леко трепереше.

След като приключи, закрачи неспокойно напред-назад, като спря да подреди лотосовите цветчета, носещи се в малкия басейн под водопада.

Имаше нещо, което трябваше да направи, но перспективата беше почти непоносима.

Накрая пристъпи към вратата, водеща към самия апартамент. Отвори я и тръгна по коридора покрай множество други врати. Кимна на госпожица Ишимура, която си почиваше в дневната си и четеше книга на японски, и скоро стигна края на коридора, където той завиваше под прав ъгъл надясно. Пендъргаст отвори първата врата отляво след завоя и влезе в стаята.

Стените от двете страни бяха скрити от високи до тавана книжни лавици, пълни с подвързани в кожа книги от осемнайсети и деветнайсети век. Стената пред него представляваше облицована в махагон ниша с две банкетни кресла с мека тапицерия, поставени едно срещу друго. Между тях имаше голям прозорец с изглед към кръстовището на Сентръл Парк Запад и Седемдесет и втора. Зад него се простираше самият Сентръл Парк с голи и ясно открояващи се на зимното слънце дървета.