Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Пендъргаст го позна моментално. Фишер.

— Много добре, оберфюрер Шеерман — каза Фишер.

Капитанът се стегна и изтрака с токове.

— Danke, mein Oberstgruppenführer.

Фишер стана, извади цигара „Дънхил“ от сребърна табакера, запали я със златна запалка и вдиша дълбоко, без да откъсва поглед от Пендъргаст. Издиша, заобиколи бюрото и огледа Пендъргаст, който стоеше неподвижно, заобиколен от войниците с автомати. Фишер протегна нашарена с вени ръка, поглади изкуствената брада на Пендъргаст, после я сграбчи и я свали. Обиколи лениво Пендъргаст, а усмивката му ставаше все по-широка.

После протегна ръка. За момент изглеждаше, сякаш иска да се ръкува, но впечатлението беше погрешно — Фишер зашлеви Пендъргаст с такава сила, че го просна на земята. След което нареди:

— Извадете тези неща от устата му.

Войниците продължаваха да държат оръжията си насочени към Пендъргаст, докато един от тях напъха дулото на пистолета си в устата на агента и я задържа отворена, докато опипваше вътре. След малко вдигна ръка да покаже на Фишер какво е намерил. В дланта му лежаха мънички шперцове, няколко малки театрални подплънки за бузи за промяна на външния вид и малка стъклена ампула с прозрачна течност.

Войникът грубо вдигна Пендъргаст на крака. От носа на агента течеше кръв. Очите му бяха с цвета на хартия.

— Вече е сигурно — каза мъжът, докато се взираше в него. — Това наистина е агент Пендъргаст. Колко мило, че изминахте толкова много път, за да дойдете при нас. Аз съм Вулф Конрад Фишер. Човекът, който отвлече жена ви.

И отново се усмихна.

Пендъргаст не отговори и Фишер продължи:

— Трябва да призная, че маскировката ви беше много добра. Знаех, че човек като вас ще дойде да ме търси. Да ни търси. И предположих, че с вашите необичайни способности рано или късно ще ме намерите. Онова, което не очаквах, бе маскировката. Смятах, че ще се промъкнете и ще се смесите с местните или ще се спотайвате в гората. Не вярвах, че ще се появите тук така дръзко. Маскировката ви беше добра, както и всички онези дивотии за Кралица Беатрис. Много добре, че и много правдоподобно. Поздравявам ви.

Дръпна от цигарата си — държеше я вертикално, за да не позволи на пепелта да падне.

— Грешката ви беше с онази малка сценка с Егон. Разбирате ли, Егон е израснал в гората. Познава я. Щом научих, че сте му се измъкнали, веднага разбрах, че не сте никакъв естествоизпитател.

Пендъргаст стоеше неподвижно.

— Аз и колегите ми останахме, така да се каже, впечатлени от онова, което направихте с Vergeltung. Разбира се, за нас беше голям шок да научим, че Хелън Естерхази е все още жива. Макар много да ни се искаше да я изучим in vivo 31, вие ни принудихте да приключим с нея по доста груб начин. Все пак успяхме да извършим доста подробна аутопсия на останките й, които бързо бяха открити в импровизирания гроб, който сте изкопали за нея.

При тези думи едното око на Пендъргаст като че ли трепна едва забележимо.

— О, да. Никога не си позволяваме да пропуснем възможността да проучим нещо. Ние сме най-вече учени. Например вашето забележително и неочаквано включване в програмата ни — отново Vergeltung, както и последвалото преследване — предизвика сериозни тревоги. Но тъй като сме учени, успяхме да се адаптираме. Бързо променихме плановете си така, че да включим и вас във финалната фаза на великото ни начинание тук. Видяхме възможност и се възползвахме. Поради което съм ви благодарен за участието ви.

Пепелта още не беше паднала от цигарата. Фишер я наклони хоризонтално; пепелта се отрони и Фишер бавно смачка угарката в гравиран сребърен пепелник.

После внимателно вдигна мъничката ампула, която беше поставена на бюрото му заедно с останалите неща, взети от Пендъргаст. Завъртя я замислено между пръстите си.

— Възхищавам се на смелостта ви. Но ще се убедите, че не сте имали нужда от това. Ние ще ви спестим грижите.

Обърна се към войниците.

— Отведете го в Стая номер четири.

Стая 4 се намираше в недрата на най-старата част на крепостта.

Представляваше подобно на тунел помещение от масивни базалтови блокове с под от вулканична пепел и сводест таван и се осветяваше от една-единствена гола крушка. Завлякоха Пендъргаст в нея, изправиха го до стената под дулото на автомат и го оковаха за огромни железни скоби, набити в камъка, с разперени максимално ръце и крака.

Под зоркия поглед на Шеерман войниците се убедиха, че оковите са стегнати, и го оставиха така, като изгасиха осветлението, излязоха и затвориха тежката желязна врата. За момент в помещението продължаваше да влиза светлина от мъничкото прозорче във вратата, но тя също угасна, когато го захлопнаха.