Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Възцари се пълен мрак.

Пендъргаст стоеше във влажната тъмнина и се вслушваше. Войниците бяха отвън и той чуваше движенията им и откъслечни думи. Освен тези звуци не можеше да долови нищо освен някакво басово буботене, бръмчене на големи генератори и още нещо, нещо още по-дълбоко — може би естественото движение на лава под не напълно угасналия вулкан. И сякаш в потвърждение на това се усещаше слабо, но ясно доловимо потрепване на пода и стената, сякаш цялата крепост потръпваше в отговор на удрянето на някакъв гигантски камертон дълбоко в земните недра.

Пендъргаст продължаваше да се вслушва в мрака. И да мисли. Да мисли за онова, което бе казал Фишер.

Измина около час. После се чуха стъпки, последвани от стържене на тежко резе. Вратата се отвори и в помещението падна дълга ивица светлина. На прага се очертаха два силуета. Спряха за момент един до друг, след това пристъпиха напред и се разделиха.

Голата крушка под тавана светна. И Пендъргаст видя, че пред него са застанали Фишер и Албан.

Албан. Албан, без никакви маскировки, гримове и костюми.

Чертите му бяха като на Тристрам — само че в тях беше запечатана една много различна, дори диаметрално противоположна личност. Албан излъчваше върховна самоувереност, небрежна харизма, само намек за арогантност, смесена с развеселеност. Около него витаеше спокойната атмосфера на дисциплина, дистанциране от света на чувствата, страстта и интуицията.

В много отношения приличаше повече на Пендъргаст, отколкото Тристрам. Макар че — за свой смут и ужас — Пендъргаст забеляза, че Албан е наследил устата и очите на майка си. Но колкото повече се взираше в това бледо изсечено лице с високо чело, синьо-виолетови очи, руса коса и изваяни устни, толкова повече усещаше, че нещо липсва. В тази личност имаше дупка, огромна дупка там, където би трябвало да е сърцето.

Едва след това Пендъргаст огледа останалото от сина си — чистата току-що изгладена работна риза и простите дочени панталони, плетения кожен колан и здравите, изработени на ръка кожени ботуши. Дрехите му странно контрастираха с много добре ушития и скъп сив костюм на Фишер с неговите златни пръстени, часовник и запалка.

Накрая Фишер наруши мълчанието.

— Агент Пендъргаст, ще ми позволите ли удоволствието да ви представя официално сина ви Албан?

Албан стоеше и го гледаше. Беше невъзможно да се каже какво има в очите му, какви емоции изпитва, ако изобщо изпитваше някакви — толкова съвършено се владееше.

— Здравей отново, татко — каза той с дълбок приятен глас, без грубия акцент, така ясно изразен в говора на Тристрам.

Пендъргаст не отговори.

На вратата рязко се почука.

— Влез, Бергер — каза Фишер.

Дребен, много слаб човек с тясно лице влезе в стаята, понесъл старомодна докторска чанта в едната си ръка и сгъваема маса в другата. Зад него, подтикван с приклада на автомат, вървеше Егон. Косата му беше сплъстена и разрошена, на побелялото му лице бе изписано безпокойство. Гледаше като преследвано животно.

Стражът затвори вратата и застана пред нея с оръжие в ръце. Фишер изчака Егон да бъде прикован към стената също като Пендъргаст, след което се обърна отново към агента.

— Оставам с впечатлението, че сте човек, изпълнен с огромно научно любопитство. В това отношение не се различавате много от нас. Е, имате ли да споделите някакви наблюдения? Въпроси? Защото след като започнем, няма да имате друга възможност да говорите.

— Къде е Тристрам? — попита Пендъргаст. — Жив ли е?

— Тристрам ли? Значи сте дали име на der Schwächling 32. Колко мило. Колко семейно от ваша страна. Ако имате предвид Четирийсет и седем, естествено, че е жив. Той носи всички резервни части на Албан. Поради тази и единствено поради тази причина той е много важно момче. Бедете спокоен, той е отново при нас. Моментът на свобода го накара да подивее донякъде, но вече е опитомен отново и е много добре. — Фишер замълча за момент. — Всъщност неговото отвличане и връщане постигна три цели. Албан отново си има донор за в бъдеще, ако се наложи. Освен това знаехме, че отвличането му ще ви привлече насам като пеперуда към пламък. И в същото време успешното измъкване на Четирийсет и седем от собствената ви къща, където се е намирал под вашата охрана, е подобаващ край на последната фаза от начинанието ни. Каква възхитителна икономия на действия! Как би могло да се каже — с един куршум три заека, нали?

— Последната фаза от начинанието ви — с безизразен тон рече Пендъргаст. — Използвахте тази фраза и преди. Предполагам, че имате предвид така наречения бета-тест?