Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Краката му започнаха да се вцепеняват от студа и липсата на движение и той се размърда. Наистина ли щеше да го направи? Да. След минута. Или две.

Бръкна в джоба на якето си. Малко фенерче, отвертка, скалпел, масльонка, тънки кожени ръкавици. Пое дълбоко и треперливо дъх; облиза устните си; огледа се за пореден път. Нищо. Цареше пълен мрак — едва различаваше прозорците на библиотеката с тежките им рамки. Имението бе притихнало като гробница. Още секунда колебание, след което извади ръкавиците, надяна ги и пристъпи към най-близкия прозорец.

Долепи се плътно до него, извади фенерчето, включи го и като криеше лъча с ръка, огледа централната рамка, където се срещаха двете крила на прозореца. По дяволите — дръжките бяха завъртени в хоризонтална позиция и затваряха плътно прозорците. Фелдър изключи фенерчето, огледа се за пореден път и отиде при следващия прозорец. Неговите дръжки също бяха завъртени. Не можеше да ги вдигне, без да счупи стъклото, а това бе направо немислимо.

Наполовина разочарован, наполовина с облекчение, Фелдър отиде при последния прозорец, прикри светлината и погледна. Първото крило беше плътно затворено, но второто се оказа леко открехнато — дръжката бе счупена и никой не си бе направил труда да я смени; сега на мястото й зееше дупка.

Фелдър изгаси фенерчето и се премести в сянката от другата страна на двойния прозорец. Отново зачака, като се оглеждаше и ослушваше. Всичко си оставаше тихо и спокойно.

Едва сега усети, че сърцето му бие болезнено в гърдите. Ако не го направеше сега, щеше да изгуби кураж. Обърна се решително към прозореца, пъхна отвертката в тънкия процеп и леко натисна. Отворът се разшири с недоволно скърцане. Фелдър спря, извади масльонката, смаза ръждивите панти и опита отново с отвертката. Този път прозорецът се открехна безшумно. След секунда отворът бе достатъчно голям, за да си провре пръстите. Леко, много леко той отвори крилото.

Прибра отвертката и масльонката в джоба си. Всичко продължаваше да е спокойно. След като събра целия си кураж, Фелдър се хвана за рамката и вдигна крак върху перваза, готвейки се да се набере. После се поколеба. За момент сякаш се погледна отстрани. Това, което вършеше, му се стори нелепо, дори абсурдно. „Ако университетските ми преподаватели можеха да ме видят“ — мина му неочаквана мисъл, но беше твърде нервен, за да я продължи. Хвана се здраво за рамката, набра се и след малко усилия се озова в стаята.

В библиотеката бе почти толкова студено, колкото и навън. Като прикриваше лъча на фенерчето, Фелдър бързо освети помещението, за да види разположението на мебелите. Никак нямаше да е добре да се блъсне в някой стол. Обзавеждането беше подобно на онова в предния салон — строги столове с високи облегалки и няколко ниски масички с дантелени покривки, върху които имаше различни порцеланови и калаени съдове. Стаята бе прашна, сякаш не бе използвана от много време. Стените от двете страни бяха покрити с рафтове зад витрини с оловно стъкло.

Фелдър отново се огледа, запомняйки местата на мебелите. После изключи светлината и отиде колкото се може по-бързо и безшумно до изхода. Там спря, доближи ухо до плъзгащата се врата и се заслуша напрегнато.

Нищо.

С разтуптяно сърце се обърна към библиотеката. Нямаше представа откъде да започне. Лавиците бяха отрупани с хиляди книги, кожени кутии, стари ръкописи, завързани с разпадащи се ленти, и всякакви други материали. Перспективата да остане тук часове и да се рови в книжата, изтръпнал от страх, че всеки момент може да бъде открит, беше непоносима.

Намери сили, като си помисли за Констанс. Обърна се наляво и тихо пристъпи към началото на рафтовете, до вратата. Отново прикри фенерчето, включи го за момент и видя високи подвързани в кожа книги, чиито релефни гръбчета проблясваха на светлината. Бяха трудовете на Хенри Адамс, събрани в четири тома.

Отиде малко по-нататък, спря и отново включи за момент фенерчето. На една лавица пред него бяха поставени няколко малки дървени кутии, покрити със сложна и изящна резба. Всяка кутия имаше хартиен етикет, леко измачкан след изсъхването на старото лепило. Върху тях с избледняло мастило пишеше: „Бийрщат, т. 1“; „Бийрщат, т. 2“.

Кореспонденцията на Бийрщат. Целта на делегацията от Харвард, предприела безплодно поклонничество тук. Несъмнено струваше цяло състояние…

Фелдър изключи фенерчето и бързо отстъпи от рафтовете. Шум ли беше чул?

Няколко дълги секунди остана напълно неподвижен, вслушваше се напрегнато. Не чу абсолютно нищо. Обърна се и погледна към плъзгащите се врати. Под тях не се процеждаше светлина.