Брент Уикс - Заслепяващият нож

Едно от нещата, които изграждаха изпитанията, беше самоконтролът. Макар кандидатът формално да можеше да се бие от последното място до първото, трябваше да се бие отново веднага, за да спечели пет места, но изтощението се натрупваше… а при всяка нова битка кандидатът се изправяше пред противник със свежи сили.

— Кип, Айрад не е прескачал бойци. Надвил ги всичките. След четиринайсетия предизвикал тринайсетия, след тринайсетия дванайсетия.

— Шегуваш се.

— Така разправят. — Тея сви рамене. — Карис е направила почти същото, докато не се изправила срещу Фиск. Свършила трета, след четири битки. А Фиск едва я надвил, така казват.

След всичкото учене на магия, на история и на картите Кип едва не изпадна в отчаяние, като разбра, че съществува друга гигантска област на знание, до която дори не се беше докоснал: историите на великите черногвардейци.

Тея взе плочката на Кип и започна да пише на нея.

— Та как го понесе Лукреция Верангети, когато те загуби? — попита Кип. — Така и не чух как Червения я е принудил да се откаже от тебе.

— Не знам — отвърна Тея. — Оттогава не съм я виждала. И не искам да я виждам. — Сви рамене, след това посочи плочката. — Ето как смятам, че трябва да е реалното класиране на дребосъците. Ти какво мислиш?

Имаше нещо в начина, по който избягваше факта, че е робиня, и за миг Кип се замисли за това, но после го привлече написаното на плочката. Тея беше поставила Круксър първи, Ейрам втори — втори? — себе си дванайсета, а Кип на… осемнайсет. Той я изгледа учудено.

— Мм, извинявай — каза тя. — Може би ще се справиш по-добре.

— Извиняваш се не за каквото трябва — отвърна Кип. — Не ставам за осемнайсето място, нали? — Самият той се поставяше някъде на двайсето място, дори по-долу.

Тея се покашля.

— Ти си полихром, Кип. Разликата е голяма. Огромна, ако можеш да използваш това правилно.

Кип се намръщи. Полихром. Бяха го разбрали наскоро. Пълноспектърен полихром? Това беше различно. Тотално различно. И все пак поради липсата на практика имаше много по-малко умения, отколкото би трябвало да има. Всъщност, както му беше казала Тея, ако наистина беше пълноспектърен полихром, нещата щяха да са различни. Почти сигурно беше, че няма да му разрешат да стане черногвардеец — беше твърде ценен. И щяха да искат да се ожени, млад. Все още не се знаеше какво прави един човек притеглящ, но достатъчно хора вярваха, че децата на притеглящите могат да притеглят, и настояваха бързо да имат деца. И колкото повече си надарен, толкова по-силен беше натискът. Освен ако не станеш могъщ като Гавин Гайл и можеш да правиш каквото си поискаш, а всички други да вървят по дяволите.

Но точно сега Кип не искаше да мисли за това. Загледа се отново в класацията.

— Как изобщо го измисли?

— Внимавах. Наблюдавах. Първо трябва да отчетеш това, че всеки иска да завърши колкото се може по-високо, най-малко между първите четиринайсет. Някои обаче имат приятели, които не искат да избутат от първите четиринайсет, тъй че често не предизвикват три позиции над себе си, ако там е приятелят им. Защото и да спечелят, и да загубят, и в двата случая единият от двамата ще загуби жетона си за двубой. Това е по-маловажно при горните десет, където всички знаят, че са в безопасност, но застрашените от изхвърляне не искат да намалят шансовете на приятелите си. — Започна да чертае линии. — Някой на дъното тръгва нагоре, тъй че би могъл да предизвика най-слабия от тези над него. Тъй че, да кажем, че Идус на двайсета позиция предизвиква Асмун на осемнайсета, защото макар да има право да предизвика Зири на седемнайсета, смята, че може да победи Асмун, а не Зири. Ако спечели, се придвижва нагоре и след това предизвиква Винсен, като се надява на чист късмет. Тъй че сега следващият на двайсето място е по-вероятно да предизвика Асмун, който вече е на деветнайсето, въпреки че е само едно място по-нагоре.

— Защо? — попита Кип. Числата се въртяха в главата му.

— Защото Асмун вече е загубил. Няма жетон за предизвикване, тъй че знае, че не може да успее. Няма да се бори толкова упорито, защото няма никакъв залог. Виждаш ли, трябва да разбъркаш реда, по който всеки път някой печели, и да следиш кои нямат жетони за предизвикване. Така можеш да избегнеш по-трудните борби. Но, разбира се, трябва да се има предвид, че някои ще се преструват на слаби до следващата седмица, за да имат предимство.

— Като теб.

— Да, като мен.

— О, по дяволите, не! — възкликна Кип. Това бяха неща, за които не знаеше нищо. — Не, не, не, това е безнадеждно. Не мога да го схвана всичко това! — Стана. — Уморен съм.