Брент Уикс - Заслепяващият нож

Задели картата при другите, които искаше да проучи по-късно, и бързо запрехвърля останалите. Касапина от Ру беше следващата карта, сравнима по изкуство с картата на Железни. Догади му се. Знаеше за касапницата на генерал Гад Делмарта. На тази карта ухилен мъж размахваше мъжка глава за сплетената й аташийска брада в едната си ръка и женска глава за дългата й черна коса в другата. Кип си помисли какво ли ще стане с ума му, ако скочи в тази карта. Какво ли щеше да види, ако се превърнеше в генерал Делмарта? А ако влизането в този ум не се окажеше ужасно трудно?

Това беше жива история. Можеше да научи от тези карти неща, които не знаеше никой друг, които никой друг нямаше как да научи. И дори Кип да не беше истински полихром и да не можеше да притегля последователно допълнителните си цветове, можеше да ги вижда, което означаваше, че може да научи цялата история на всеки един от тях… както само малцина други на света щяха да могат. Който държеше тези карти, щеше да владее истината. Това не беше просто съкровище с неизмерима парична стойност. Това беше прозрение. Беше разголване на лъжи.

Всеки властник щеше да го иска заради това, което можеше да му каже за враговете му. Всеки с тайна щеше да иска да го унищожи, за да не го намерят враговете му.

Всеки с тайна. Като това да си Колача от Агбалу?

Черен демонски облак на отчаяние пропълзя в гърлото му. Командир Железни беше единственият човек, на когото можеше да се довери. И сега Кип беше в неговата стая, с тези съкровища, уязвим.

— Не съм аз — каза нечий дълбок глас зад него.

Кип подскочи, толкова стреснат, че разпиля картите.

— Извинявай — каза Железни. — Помислих, че може да си заспал, докато си ме чакал. Не исках да те събудя. — Клекна, за да помогне на Кип да събере разпилените карти.

Намръщи се още на първата, която вдигна, и погледна Кип.

— Тези са… истински?

— Да. — Кип най-сетне се вдигна и помогна на командира да съберат картите.

Станаха и командир Железни му подаде картите. Задържа една в ръката си.

— Никога досега не бях виждал оригинали. Действа ли? Както казват?

— Да. Ако притеглиш, докато ги докосваш, преживяваш това, което са преживели и те. Колкото повече цветове можеш да притеглиш, толкова повече виждаш.

Железни погледна картата в ръката си.

— Тази карта. Това е брат ми, знаеш ли го?

Кип кимна. Трепери-юмрук.

— Когато убиха майка ми… Сложно е. Беше ме държала настрана от Хромария и със смъртта й причините да ме държи настрана също умряха. Баща ни си беше отишъл и трябваше да управляваме като деи. И брат ми, и аз бяхме надарени, сестра ми беше твърде млада, тъй че един от нас трябваше да остане у дома, за да управлява. Брат ми беше по-младият, но аз бях по-надарен и имахме добри съветници, които всъщност можеха да поемат повечето от управлението. Помислихме, че ако мога да стана пълен притеглящ, ще имам повече влияние в Хромария. След като се върнех у дома, брат ми щеше на свой ред да мине обучението си в Хромария. Тъй че брат ми остана у дома. За да се стабилизира управлението му, решихме, че трябва да се ожени. Тиру имаха най-сериозните претенции и трябваше да ги удовлетворим. Съветниците ни го казаха. Но бяхме младежи и макар кандидатката на тиру да не беше грозна, не беше и толкова красива, че да ти се разтупти сърцето. Бяхме млади глупаци и държах на това, което мислеше брат ми. Избрахме принцесата на тлаглану, Тазервалт, защото беше по-хубава от всички други кандидатки. Племето й беше ненавиждано и макар тя да се влюби до лудост в брат ми и да го уважаваше, беше високомерна. Презираше всички. Заради това я намразиха още повече, а съответно намразиха и него. Съперничещите им тиру бяха осакатили баща й по време на набег, докато той бил още млад, а тя не беше миротворка. Използваше всеки удобен повод да им се подиграе и да ги засрами.

Въздъхна и продължи:

— Тъкмо бях завършил обучението си, когато започна Войната на Лъжепризмата. Нямаше никакъв спор, че ще подкрепим Гавин. Дазен направи безплодни опити да привлече Пария, но бяхме твърде много задължени на Андрос Гайл и на баща му, Дракос Гайл, за да приемем предложенията му сериозно. Човек не би го разбрал по цвета на кожата, косата и очите на Гавин, но в жилите на Гайл тече твърде много парийска кръв. Все едно, изпратихме цялата си армия, но Андрос въпреки това настоя за още. Заминаха повечето от охраната на двореца. Едва успяха да стигнат навреме, но това е друга история. Като видяха тази слабост, хората от племето тиру дойдоха от планините и се внедриха в столицата на нашия дей Агбалу като цивилни, а след това, когато брат ми излезе на лов с петдесет от малкото останали с него войници, го нападнаха.