Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Сътрудниците заеха местата си покрай стената. Джордж седна до Скип Дикерсън, който работеше за вицепрезидента Линдън Джонсън. Скип имаше много светла права коса и бледа кожа, почти като албинос. Отметна русия перчем от очите си и заговори с южняшки акцент:

— Имаш ли представа къде е пожарът?

— Боби не казва — отговори Джордж.

Непозната за него жена влезе и отведе Каролин.

— От ЦРУ имат новини за нас — каза президентът. — Да започваме.

В единия край на стаята, пред камината, имаше статив с голяма черно-бяла фотография. Човекът до статива се представи като специалист по разчитане на снимки. Джордж не подозираше за съществуването на такава професия.

— Снимките, които предстои да видите, са заснети от голяма височина от самолет Ю-2 на ЦРУ, който е прелетял над Куба.

Всеки знаеше за шпионските самолети на ЦРУ. Съветите бяха свалили един над Сибир преди две години и бяха съдили пилота за шпионаж.

Всички загледаха снимката на статива. Изглеждаше размазана и зърнеста и не показваше нищо, което Джордж да е в състояние да разпознае, освен може би дървета. Трябваше им специалист по четенето на снимки, за да им обясни какво гледат.

— Това е долина в Куба на тридесетина километра от пристанището Мариел — каза човекът от ЦРУ. Той посочи с показалчица. — Нов път с добро качество води към просторно открито поле. Тези разпръснати малки фигурки са строителни машини: булдозери, багери, самосвали. А тук… — и той почука по снимката да подчертае думите си — тук, в средата, виждате група форми като наредени летви. Всъщност това са сандъци двадесет и четири на три. Точният размер и форма да поберат една съветска балистична ракета със среден обсег Р-12, предназначена за ядрена бойна глава.

Джордж едва се насили да не каже: Дяволите да го вземат, но други не бяха толкова сдържани и за миг стаята се изпълни с удивени ругатни.

— Сигурен ли сте? — попита някой.

Специалистът по снимките отговори:

— Сър, от много години изучавам снимки, направени от разузнавателни самолети, и мога да Ви уверя в две неща. Първо, точно така изглеждат ядрените ракети. И второ, нищо друго не изглежда така.

„Господ да ни е на помощ“, уплашено помисли Джордж; „проклетите кубинци имат ядрено оръжие“.

— Как, по дяволите, са се озовали там? — попита някой.

— Явно Съветите са ги транспортирали до Куба в условия на пълна секретност — отговори специалистът.

— Промъкнали са ги точно под шибаните ни носове — уточни онзи, който попита.

— Какъв е обхватът на тези ракети? — поинтересува се друг.

— Повече от хиляда и шестстотин километра.

— Значи могат да ударят…

— Тази сграда, сър.

Джордж се принуди да потисне желанието да стане и да излезе начаса.

— И колко време ще отнеме?

— Да стигнат дотук от Куба ли? Тринадесет минути по наши сметки.

Неволно Джордж погледна към прозорците, все едно можеше да види как ракетата лети през Розовата градина.

— Кучият му син Хрушчов ме излъга — каза президентът. — Каза ми, че няма да разполага ядрени оръжия в Куба.

— И ЦРУ ни каза да му повярваме — додаде Боби.

Някой друг се обади:

— Това ще погълне напълно остатъка от предизборната кампания, още три седмици.

Джордж с облекчение насочи мислите си към вътрешнополитическите последици: вероятността от ядрена война беше прекалено страшна за осмисляне. Досети се за тазсутрешния брой на Ню Йорк Таймс. Колко още можеше да каже президентът Айзенхауер сега! Докато той беше президент, поне не допусна Съветският съюз да превърне Куба в комунистическа ядрена база.

Това беше катастрофа и то не само във външната политика. Една пълна победа за републиканците през ноември щеше да означава, че президентът Кенеди е с вързани ръце за оставащите две години от мандата. А това щеше да отбележи и края на дневния ред за гражданските права. С още републиканци на страната на южните демократи, които се противопоставяха на равенството за негрите, Кенеди нямаше да има възможност да внесе закона за гражданските права. И колко време щеше да мине преди дядото на Мария да получи разрешение да се регистрира като гласоподавател, без да го арестуват?

В политиката всичко беше свързано.

„Трябва да направим нещо за тези ракети“, каза си Джордж.

Нямаше представа какво.

За щастие, президентът Кенеди имаше.

— Първо, трябва да засилим наблюдението на Куба с Ю-2 — каза президентът. — Трябва да знаем колко ракети имат и къде са разположени. А след това ще ги махнем, за Бога.