Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Дали кубинската дързост си заслужаваше цената? Само времето щеше да покаже. Таня беше песимистично настроена относно изгледите за реформиране на социализма, но някои от нещата, които Кастро правеше, бяха достойни за възхищение. През шестдесет и първа, Годината на Образованието, десет хиляди студенти се бяха стекли в провинцията да ограмотяват селяните, героичен поход за изличаване на неграмотността в една кампания. Първото изречение в буквара беше „Селяните работят в кооператива“, но какво от това? Грамотните хора бяха по-добре подготвени да разпознаят какво стои зад правителствената пропаганда.

Кастро не беше болшевик. Той презираше праволинейността и неуморно търсеше нови идеи. Затова дразнеше Кремъл. Но не беше и демократ. Таня се натъжи, когато той обяви, че революцията е направила изборите ненужни. И имаше една област, където той сляпо подражаваше на Съветския съюз: съветван от КГБ, той създаде безмилостна и ефикасна тайна полиция, която да потъпква несъгласието.

Общо взето, Таня желаеше успех на революцията. Куба трябваше да се измъкне от изостаналостта и колониализма. Никой не искаше американците да се върнат със своите казина и проститутки. Но се питаше дали някога ще бъде позволено на кубинците да решават сами за себе си. Американската враждебност ги тласкаше в ръцете на Съветите; но колкото повече се доближаваше Кастро до СССР, толкова по-вероятно ставаше американците да нападнат. Това, от което Куба наистина се нуждаеше, беше да я оставят на мира.

Ала може би сега Куба получаваше своя шанс. Таня и Пас бяха сред шепата хора, които знаеха какво има в тези дълги дървени сандъци. Тя докладваше направо на Димка за ефективността на прикритието. Ако планът проработеше, можеше трайно да защити Куба от американско нападение и да даде на страната простор да намери собствен път към бъдещето.

Такава беше нейната надежда във всички случаи.

Познаваше Пас от година.

— Никога не говориш за семейството си — каза тя, докато гледаха как сандъкът се разполага на влекача. Говореше с Пас на испански: вече се справяше доста добре. Освен това беше понаучила малко от английския с американски акцент, който кубинците ползваха от време на време.

— Революцията е моето семейство — отговори той.

„Глупости“, помисли си тя.

Все пак, вероятно щеше да преспи с него.

Пас можеше да се окаже и тъмнокожа версия на Василий, хубав, чаровен и неверен. Сигурно имаше опашка гъвкави кубинки с блеснали очи, които се редуваха да паднат в леглото му.

Каза си да не става цинична. Това, че един мъж беше красив, не означаваше непременно, че е безмозъчен Дон Жуан. Може би Пас просто чакаше истинската жена, с която да се свърже доживот и която да се труди с него в мисията за изграждането на нова Куба.

Ракетата в сандъка беше наместена на дъното на влекача. Към Пас се приближи дребен раболепен лейтенант на име Лоренсо, който съобщи:

— Готови сме за тръгване, генерале.

— Действайте — отговори Пас.

Камионът бавно се отдели от дока. Ято мотоциклети зарева и тръгна пред него да освободи пътя. Таня и Пас се качиха в неговата военна кола, зелен Буик Ле Сабр комби, и последваха конвоя.

Пътищата на Куба не бяха пригодени за дълги двадесет и четири метра камиони. През последните три месеца инженери от Червената армия бяха построили нови мостове и бяха оправили острите завои. Въпреки това през повечето време камионът се движеше със скоростта на пешеходец. Таня с облекчение забеляза, че всички останали превозни средства са отстранени от шосетата. В селата, през които минаваха, ниските двустайни дървени къщурки бяха тъмни, а кръчмите бяха затворени. Димка щеше да е доволен.

Таня знаеше, че сега на пристанището следващата ракета се спуска в друг камион. Процесът щеше да продължи до изгрев. Разтоварването на всичко щеше да отнеме две нощи.

Засега стратегията на Димка действаше. Изглежда, никой не подозираше с какво се е захванал Съветският съюз в Куба. Нямаше шушукане в дипломатическите среди или по неконтролираните страници на западните вестници. Избликът на гняв в Белия дом, от който се страхуваха, още не беше започнал.

Но оставаха още два месеца до американските междинни избори; още два месеца, в които тези огромни ракети трябваше да се подготвят за изстрелване в пълна тайна. Таня не знаеше дали това е възможно.

След два часа навлязоха в широка долина, която беше овладяна от Червената армия. Тук инженерите строяха ракетната площадка. Тя беше една от повече от дузината площадки, скрити от поглед в гънките на планините по цялата дължина на 1243-те километра на остров Куба.