Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Все още не виждаше как ще опази цялата работа в тайна.

Много от хората с власт в Съветския съюз бяха небрежни, мързеливи, впиянчени или просто глупави. Те не разбираха правилно заповедите, забравяха, отнасяха се вяло към трудните задачи, после се отказваха, друг път просто решаваха, че знаят по-добре. Да се мъчи човек да ги вразуми беше безполезно; да ги очарова — още повече. Любезното отношение ги караше да смятат, че насреща им стои глупак, на когото могат да не обръщат внимание.

Влакът бавно приближаваше към кораба с пищене на стомана върху стомана. Всеки нарочно изработен вагон караше само по един дървен сандък, дълъг около двадесет и пет метра и с основа три квадратни метра. Кранистът се покатери и влезе в кабинката си. Докерите наскачаха по вагоните и започнаха да подготвят сандъците. Рота войници беше пътувала с влака и сега се заловиха да помагат на докерите. Димка с облекчение забеляза, че знаците на ракетните войски са махнати от униформите им, както беше наредил.

От една кола изскочи цивилен и Димка с раздразнение установи, че това е Евгений Филипов, който заемаше съответната на неговата позиция в Министерството на отбраната. Също като капитана, Филипов се обърна към полковника, но Панков каза:

— Другарят Дворкин командва тук.

Филипов сви рамене.

— Само няколко минути закъснение — рече той доволно. — Забавиха ни…

Димка забеляза нещо.

— О, не. Мамицата му.

— Нещо не е наред ли? — попита Филипов.

Димка взе да тропа с крак по бетонния кей и заповтаря.

— Мамицата му, мамицата му, мамицата му!

— Какво има?

Димка го изгледа гневно.

— Кой отговаря за влака?

— Полковник Кац е с нас.

— Веднага ми доведете този глупак.

На Филипов не му се нравеше да се подчинява на Димка, но не можеше да откаже тази заповед и тръгна.

Панков погледна Димка въпросително.

Димка попита уморено и ядно:

— Виждате ли какво пише отстрани на всеки сандък?

Панков кимна.

— Армейски код и номер.

— Именно — горчиво продума Димка. — Р-12 балистична ракета.

— Ох, мама му стара — рече Панков.

Димка поклати глава в безсилен гняв.

— За някои хора мъчението е твърде малко.

Опасяваше се, че рано или късно ще се сблъска с армията, и общо взето предпочиташе това да стане сега, при първото товарене. И беше подготвен.

Филипов се върна с един полковник и един майор.

— Добро утро, другари — поде по-старшият. — Аз съм полковник Кац. Малко закъснение, но иначе всичко върви гладко…

— Не, не върви гладко, малоумен тъпак такъв — прекъсна го Димка.

Кац не вярваше на ушите си.

— Какво казахте?

— Вижте сега, Дворкин — намеси се Филипов. — Не можете да говорите така на офицер.

Димка не му обърна внимание и продължи да говори на Кац.

— Застрашихте сигурността на цялата операция с Вашето неподчинение. Наредено Ви беше да покриете с боя всички армейски номера на сандъците. Предоставени Ви бяха нови надписи „Строителна пластмасова тръба“. Трябваше да сложите новите маркировки на всички сандъци.

— Нямаше време — раздразнено отвърна Кац.

— Дръжте се разумно, Дворкин — обади се Филипов.

Димка подозираше, че Филипов би се зарадвал от нарушаването на секретността, защото това щеше да доведе до дискредитирането на Хрушчов и навярно дори до падането му от власт.

Димка посочи на юг, към морето.

— Само на сто и петдесет мили се намира държава от НАТО, Кац, шибан идиот такъв. Не знаете ли, че американците имат шпиони? И ги пращат из места като Севастопол, който е военноморска база и важно съветско пристанище?

— Маркировките са кодирани…

— Кодирани? От какво по-точно се състои мозъкът Ви, от кучешки лайна ли? Какво обучение си въобразявате, че получават капиталистическо-империалистическите шпиони? Те са обучени да разпознават униформените знаци — например светкавиците на ракетните войски, които Вие също, противно на заповедите, носите на яката си, както и други военни знаци и маркировките на оръжията. Вие сте глупава фъшкия. Всеки предател и информатор на ЦРУ в Европа може да прочете армейския код на тези сандъци.

Кац се мъчеше да запази достойнство.

— За какъв се мислите? Не смейте да ми държите такъв тон. Аз имам деца на Вашата възраст.

— Освободен сте от командването — отговори Димка.

— Не ставайте смешен.

— Покажете му, ако обичате.

Полковник Панков извади от джоба си лист хартия и го подаде на Кац.

— Както виждате от този документ — каза Димка. — Разполагам с необходимата власт.