Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Лили го разбра в следващия миг.

Изведнъж се появи офицер и изрева:

— Alles auf!

Веднага всички порти се отвориха.

От множеството се понесе рев и хората се впуснаха напред. Лили се мъчеше да остане близо до семейството си, докато всички вървяха през портите и за превозни средства, и за пешеходци. Те минаха през комплекса — тичаха, викаха и пищяха от радост. Портите от другата страна също бяха отворени. Хората преминаха и Изтокът се срещна със Запада.

Хората плачеха, прегръщаха се и се целуваха. Тези, които чакаха, носеха букети с цветя и бутилки с шампанско. Шумът на радостта беше оглушителен.

Лили се огледа. Родителите й бяха току след нея. Каролин беше малко по-напред.

— Чудя се къде ли са Вали и Ребека — попита тя.

Завръщането на Иви Уилямс в Америка беше триумф. Тя получи овации в първата вечер на Куклен дом на Бродуей. Мрачната интроспективна драма на Ибсен отлично съответстваше на емоционалната наситеност на най-добрите й актьорски изпълнения.

Когато публиката най-накрая се умори да аплодира и напусна театъра, Дейв, Бийп и шестнадесетгодишният им син Джон Лий се отправиха зад сцената, за да се присъединят към множеството на почитателите. Гримьорната на Иви беше пълна с хора и цветя, а имаше и няколко бутилки шампанско върху лед. Странно — хората мълчаха, а шампанското стоеше неотворено.

В единия ъгъл имаше телевизор и повечето от актьорите се бяха скупчили около него и смълчано гледаха новините от Берлин.

— Какво е това? Какво става? — обади се Дейв.

Кам се намираше в кабинета си в Лангли с Тим Тедър, двамата гледаха телевизия и пиеха уиски. Джаспър Мъри предаваше на живо от Берлин и викаше въодушевено:

— Портите са отворени и източногерманците идват! Прииждат със стотици и с хиляди! Това е исторически ден! Берлинската стена падна!

Кам намали звука.

— Вярваш ли го?

— Краят на комунизма — и Тедър вдигна чашата си за наздравица.

— За това сме работили през всички тези години — отбеляза Кам.

Тедър скептично поклати глава.

— Всичко, сторено от нас, бе изцяло неефективно. Въпреки усилията ни Виетнам, Куба и Никарагуа станаха комунистически страни. Погледни другите места, където опитахме да предотвратим комунизма — Иран, Гватемала, Чили, Камбоджа, Лаос… Нито едно от тях не ни прави голяма чест. А сега Източна Европа изоставя комунизма без помощ от наша страна.

— Все едно, трябва да измислим начин да си припишем заслугата. Или поне президентът да я получи.

— Буш е на поста си по-малко от година и през цялото време изоставаше — възрази Тим. — Той не може да твърди, че е причина за това — ако е направил нещо, то то беше да опита да забави всичко.

— Може би Рейгън? — мислеше гласно Кам.

— Бъди разумен — рече Тедър. — Рейгън не направи това. Направи го Горбачов. Той и цената на петрола. И фактът, че комунизмът и без това никога не е действал.

— Ами Звездните войни?

— Оръжейна система, която никога нямаше да излезе от стадия на научната фантастика, както знаеха всички, включително и съветите.

— Все пак Рейгън държа тази реч — „Господин Горбачов, съборете тази стена“. Помниш ли?

— Помня. Ще кажеш ли, че комунизмът е рухнал, задето Рейгън е държал една реч? Хората няма да го повярват.

— Ще го повярват — възрази Кам.

Първият човек, когото Ребека видя, бе баща й — висок мъж с оредяваща руса коса и спретнато вързана вратовръзка в отворената яка на палтото. Той изглеждаше по-възрастен.

— Виж! — викна тя на Вали. — Това е татко!

Лицето на Вали разцъфтя в широка усмивка.

— Така е — каза той. — Не вярвах, че ще ги намерим в това множество. Той положи ръка на рамото на Ребека и двамата си запроправяха път в блъсканицата. Хелмут и Алис ги следваха плътно.

Движението беше дразнещо трудно. Тълпата беше гъста, всички танцуваха, скачаха от радост и прегръщаха непознатите.

Ребека видя майка си до баща си, а после и Лили и Каролин.

— Не са ни видели още — обърна се тя към Вали. — Махай!

Нямаше смисъл да вика. Всички крещяха. Вали отбеляза:

— Това е най-голямото улично увеселение в света.

Някаква жена с накъдрена коса връхлетя върху Ребека и тя щеше да падне, ако не я бе подкрепила ръката на Вали.

Тогава най-после двете групички се достигнаха. Ребека се хвърли в прегръдките на баща си. Тя усети устните му на челото си. Познатата целувка, докосването на леко наболата брадица, ароматът на одеколона му за след бръснене — това изпълни сърцето й до пръсване.